"Oстанете сама, докато не срещнете мъж, който...", "Чакайте за връзка, която...", "Не се обвързвайте, докато..."... Това е изморително.
Налагаме си толкова много правила и граници. Казваме си да чакаме, да не се примиряваме, да продължаваме да търсим, докато намерим човек, за когото чувстваме, че е правилен, който е точно това, което винаги сме искали.
Но понякога сме на грешен път.
Толкова сме решени да намерим "единствения", "перфектния", затова смятаме, че да се сближаваме с някой друг е просто загуба на време. Искрено вярваме, че не трябва да имаме връзка с човек, който не отговаря на идеалите ни.
Но любовта не работи по този начин, нали?
Има нещо прекрасно и романтично в идеята да чакаш правилния мъж да се появи в живота ти или да останеш сама, докато не разбереш какво е правилно. Това обаче също ни ограничава. Защото как може да разбереш какво е "правилно" за теб, докато не попаднеш във връзка, която не става? Докато не направиш грешки и се поучиш от тях?
Как ще разбереш, че си намерил "истинската любов", докато не се изгубиш първо в чувствата си с други? Докато не избереш да приемеш недостатъците на някого? Докато не се научиш и не израснеш покрай друг човек, дори връзката ви да се провали?
Любовта не е праволинейна. Няма прав път, който да следваш и да те отведе до тъй желаното перфектно щастие. Има препятствия и разбити сърца, провалени връзки и поражения. Има моменти, когато се влюбваш в грешните хора, има моменти, когато нараняваш тези, които са ти най-близки.
Любовта не е перфектна и е време да спрем да очакваме да бъде.
Няма нищо лошо в това да излизаш с грешните хора, да имаш връзки, които не винаги имат смисъл, но те карат да изпитваш нещо. Няма нищо лошо в това да дадеш сърцето си на мъж, който кара душата ти да гори. Няма нищо грешно в това да вярваш в невъзможната любов.
Трябва да спрем да се ограничаваме, вярвайки че не можем да намерим истинското щастие, докато не бъдем с този перфектен и прекрасен мъж без недостатъци. Трябва да спрем да си казваме, че ще срещнем човек, който казва и действа по определен начин, тъй като той не съществува.
Вместо това трябва да търсим мъж, който не винаги казва или прави правилните неща, но кара сърцата ни да туптят и диво, и спокойно. Трябва да търсим мъж, който е готов да израсне с нас, да се учи, да се бори с нас и за нас.
Ключът е не в това да намериш перфектния човек, а да откриеш нещо истинско. И не става въпрос да останеш сама, докато се появи правилният човек, а да излизаш, да се влюбваш, да растеш и евентуално да попаднеш на този мъж някъде по пътя.
Правете грешки. Не се спирайте. Не си казвайте, че трябва да бъдете сама, ако не сте във връзка с "правилния". Не си повтаряйте, че там някъде има човек без недостатъци, тъй като няма.
Не се ограничавайте, налагайки си правила и инструкции за това как трябва да се чувствате.
Просто обичайте. Просто вярвайте. Просто давайте шанс на хората, позволете си да изживявате, да се смеете и не пропилявайте живота си, мечтаейки да имате нещо или някого другиго.
Не губете време, анализирайки любовта.
"Правилният", несъвършен, прекрасен човек, с когото ви е писано да прекарате живота си, някой ден ще се появи на пътя ви. Но междувременно позволете на сърцето си да бъде безстрашно.
