Понякога ми стига да се събудя и да видя как спиш сгушен в мен. Тогава знам, че всичко е наред.
Понякога ми стига само да чуя гласа ти. Тогава се чувствам по-добре.
Понякога ми стига до докосна лицето ти. Тогава знам, че те има, че си до мен.
Понякога ми стига да видя усмивката ти. Тогава знам, че си щастлив, а това е най-важното.
Понякога ми стига да бъда в обятията ти, да ме гушнеш много силно и да не ме пускаш. Тогава забравям за всички проблеми и се чувствам сигурна. Щастлива съм.
Понякога ми стига да ме погледнеш. Там, в очите ти, виждам целия свят, един прекрасен свят – за теб и мен.
Понякога ми стига да ми шепнеш нежни думи в ухото. От гласа ти настръхвам цялата. И ми е хубаво.
Понякога ми стига да знам, че има кой да посрещам всяка вечер, с кой да споделя вечерята, кой да ми направи топъл чай и после да ме гушне. Ще ме завие през нощта, когато му стане студено. Ще ме гледа докато спя, ще ме събуди с целувка, ще ме изпрати с прегръдка и ще брои минутите до вечерта, когато отново ще сме заедно. Така, както ще правя и аз.
Понякога ми стига да знам, че има кой да бъде до мен, когато ми е хубаво, когато ми е трудно. Да се радва с мен, да бърше сълзите ми, да ме подкрепя, да е искрен, да е себе си.
Понякога ми стига да има кой да ми прости – грешките, думите, ината, всички онези глупави неща, които без да мисля ще направя. Но той ще прости, ще забрави, ще остане с мен въпреки всичко.
Понякога ми стига да усещам как дишаш. Тогава знам, че те има, че си до мен, че сме заедно.
И не понякога, а винаги искам да е така. Ти и аз, аз и ти – това ми стига!
