О! Искаш ме обратно? Сега, след цялото това време? Колко сладко! И под „сладко“ имам предвид „блудкаво“.
Та значи, казваш ми, че че искаш да се върна при теб? Нека да помисля.
Ммм... не, благодаря.
Всички знаехме, че този ден ще дойде: когато ще пълзиш и ще ме умоляваш да се върна при теб, и ще ми шепнеш нежни думи, за да падна отново в ръцете ти. Прости ми, че съм изненадана, но се случи по-рано от очакваното. Колко необичайно за теб, да подраниш за нещо.
Осветли ме, моля те – тя не се ли оказа това, което очакваше? Не се ли отнасяше с теб така, както го правех аз и ти давах всичко, от което имаше нужда? Не се ли държеше с теб, все едно си всичко за нея, както го правех аз?
Или тя те разкара? Най-накрая се осъзна и престана да вярва на празните ти обещания и нагли лъжи? Сигурна съм, че си й обещал всичко, което ми обеща и на мен. Тя ли те напусна, карайки те да тичаш обратно към човека, за когото знаеше, че никога не би те напуснал? Всъщност, човекът, за когото си мислеше, че никога не би те напуснал.
Няма проблем. Знаех, че този ден ще дойде. Усещах, че това между вас двамата няма да продължи дълго и че ще се върнеш при мен, щом тя си тръгне. Жалко, че ти отне толкова време да го осъзнаеш.
Ти беше свикнал да си всичко за мен. Да правя и невъзможното, за да си щастлив, да се боря за теб до последно. Но изглежда, че момичето, което си познавал, е мъртво. Съжалявам за загубата ти.
Едно време щях да дотичам обратно при теб. Но изглежда, че този пясъчен часовник остана без пясък. Вече не съм твоята принцеса. Тези стъклени пантофки ми причиниха рани. И най-вече – ти изобщо не си Принц Чаровен. Нито времето ми, нито животът ми са твои, за да ги пропиляваш по този начин. Аз не съм твоя вече.
Иронично е, не мислиш ли? Исках те, когато ти не ме оценяваше. Сега ти ме искаш, но аз не изпитвам същото. Изглежда винаги искаме това, което не можем да имаме. И никога не оценяваме това, което имаме, докато не го изгубим.
Може би трябва да кажа, че ти пожелавам всичко хубаво, но за разлика от теб, никога не ме е бивало в лъжите. Ако можех, бих ти казала, че се надявам да намериш удовлетворение в живота. Но всъщност вече не ми пука за твоето щастие. Иска ми се да бях достатъчно зряла, за да ти кажа, че ти желая само най-доброто, но уви, не съм.
Все пак, благодаря за съобщението. Беше забавно да те чуя след толкова време. Винаги си знаел как да ме разсмееш. Може би следващият път ще оцениш това, което имаш, преди да го изгубиш. Но едно нещо мога да ти кажа със сигурност: „следващият път“ няма да е с мен.
Искрено не-твоя:
Най-доброто нещо, което изгуби и никога няма да си върнеш
