Скъпи бивши,
Помните ли ме? Защото аз ви помня. Някои с добро, а на други просто имената...
Пиша ви, за да ви кажа, че понякога се сещам за вас, рядко, но все пак се случва.
Някои спомени ме карат да се усмихвам, други малко ме натъжават, трети пък са много бледи, едва доловими...
Нормално е да си спомняш за отминали неща, за живота преди, за хората, които си допуснал в него. Всеки от тях ти е оставил някакъв белег, едни по-малък, други пък огромен.
Да, скъпи бивши, сещам се понякога за вас, но това е само понякога.
Сещам се, че някои от вас са били добри с мен, чувствала съм се приятно. Други пък са ми донесли само болка и излишни грижи. Някои спомени са ярки, други пък така празни.
Скъпи бивши, искам да ви благодаря, че се промених с вас. Не, не ме променихте вие, промени ме времето, прекарано с вас, промениха ме моментите на разочарование и миговете, в които си казахме много истини или просто замълчахме.
Вие бяхте в живота ми, но си отидохте, защото така е трябвало. И не съжалявам аз, не съжалявайте и вие.
Преживяхме много, преживяхме малко и това ми стигна. Стигна ми, за да осъзная какво искам от живота, от какво се нуждая и от какво нямам нужда. Стигна ми, за да си представя точно как искам да обичам и как да ме обичат. Стигна ми, за да разбере какво искам от мъжа до мен, което вие не ми дадохте и никога нямаше да го направите.
Затова никой от вас не мразя, напротив, толкова много ви благодаря. За радостта, за болката, за лъжите, за игрите, за това което изпитах с вас и за това, което не изпитах.
Вас ви имах. Не ви искам вече. Отдавна не ви искам. Стига ми спомена за вас и едно "Здравей”.
Защото вече имам друго, вече имам всичко. Имам НЕГО. И точно вие ме заведохте при него и затова е моето голямо "Благодаря!”.
Срещнах човека, който ме прави истински щастлива, който макар понякога да ме кара да плача като дете, винаги знае как да избърше сълзите ми, как да ме накара да се смея от сърце и чак да не мога да спра. Човекът, с когото изпитвам всички онези неща, които не изпитах с вас. Човекът, който е така различен от вас. Е, може би има неща, по които си приличате, неща едва забележими. Ала има една разлика, така огромна – Той ме обича и аз го обичам, истински! И това е всичко, за което съм мечтала, всичко, от което имам нужда.
Другата разлика е, че за вас ще си спомням, понякога..., а за него, за него не искам да си спомням, не искам да е минало. Аз искам той да е моето настояще и моето бъдеще, моят живот!
Скъпи бивши, пожелавам ви и вие да намерите своето настояще и бъдеще. Своята принцеса, своята любима, своята жена – единствена.
И накрая искам да ви кажа: Не съжалявам, че ви срещнах, нито, че ви допуснах в живота си, нито, че съм ви дала част от сърцето си. А най-много не съжалявам, че вече не сте част от живота ми, че сте просто спомен, че сте минало.
Човек без минало не може, но бъдещето – то е всичко!
Вашата бивша.
