Излъгах за възрастта ти за пръв път, когато всичковиждащата ми застаряваща съседка прояви нездрав интерес към връзката ми с теб. Спомням си смущението в мен, което предизвика въпросът на лицето й, приютило като че ли цели векове живот под тоновете грим. В укорителния поглед след уж случайната среща във входа ясно прозираше упрека, критиката и несъгласието. Океаните яркозелени сенки и черна спирала можеха и фалшиво да замаскират някоя и друга година, но тънката начервена уста не можеше да скрие истинското несъгласие. Очите й – винаги нащрек за живота на другите, проследиха сенките ни – на млада жена, още почти момиче, и на зрял мъж, които се прибраха хванати заедно за ръка.
След дни съседката беше дала "мъдър", "приятелски" съвет на майка ми – "Откъсни я от него! Той ще й се насити и ще я захвърли. Имат голяма разлика, ще му е забавно месец-два и ще открие нова, още по-млада съблазън. Само ще я нарани!".
Майка ми почти не слагаше грим и отдавна "приятелските" напътствия на входния "надзирател" не будиха притеснение. Аз обаче заспах неспокойна – може би укорителният поглед на съседката искаше само да ме предпази.
Безброй пъти търсих отговор на въпроса – не правя ли грешка, той е толкова по-голям, зрял, опитен. Решението да се пречупя, да преборя собствените си предразсъдъци и страхове, беше трудно. Зрелите отношения обаче изискват зрели решения. Да, твоите повече години бяха огромен проблем – за съседката, учителката, продавачката, братовчедката, някоя "приятелка". За мен бяха осъзнатост, спокойствие, увереност, чувственост, сетивност.
Отдавна заключих мимолетните, кратки, детски, пияни, еднонощни, фалшиви любови в кутията със спомените. Ключът за нея беше изгорен, а пепелта разпръсната. Ти притежаваше друг ключ. С него отключи в мен желанието, страстта, порива, обичта, топлотата, уважението.
Не исках да гадая дали ще задържиш още много дълго момичешката ми ръка в мъжката твоя. Стигаха ми само топлите ти очи, заобиколени с тънката паяжина малки бръчици. Стигаше ми силната прегръдка и увереността, с която изричаше "всичко ще бъде наред, моето момиче". И всичко беше наред. Стигаше ми, когато почти разгневен ме караше да бъда без грим, защото все още нямам нужда от него. Стигаше ми, когато сенките ни се сливаха.
Събудих се спокойна. Излязох за работа без сенки и спирала. Силно се надявах да срещна добрата стара съседка и този път да й дам истинския отговор, макар че надали щеше да го разбере - годините й, нелепо прикрити с цветни боички, отдавна бяха убили истинското момиче в нея. А с него и дързостта и цветовете на младостта.
Тази моя младост, в която ти се влюби. Тази твоя зрялост, която така обикнах.
Съседката се появи, както винаги - от нищото, зелените очи търсеха новите си жертви. Всъщност не й дължах обяснение, но никога повече нямаше да лъжа за възрастта ти. Нейната младост беше отминала. Нашата тепърва предстоеше.
