Човек си създава впечатление, че нищо на този свят не заслужава нашето време и търпение. Дори любовта...
Защо отношенията в нашия свят стават толкова сложни? Защо отново понасяме поражение след поражение в любовта, въпреки всички усилия, които полагаме? Защо повечето от нас не могат да поддържат връзките си? Забравихме ли как се обича? Или още по-лошо, забравихме ли какво е любовта?
Просто не сме готови. Нито за жертви, нито за компромиси, нито да обичаме човек без условия и списък с изисквания. Не сме готови да даваме и да работим върху взаимоотношенията си. Искаме всичко да е просто и незабавно. Достатъчно е и най-малкото препятствие - и падаме мъртви. Не оставяме нито един шанс любовта ни да се разраства и да се укрепва.
Ние търсим не любовта, а вълнението и тръпката. Търсим човек, с когото ще гледаме филми заедно и ще ходим на партита, а не някой, който ще ни разбере без думи. Прекарваме време заедно и веднага забравяме за какво сме говорили или какво сме чувствали.
Не искаме да ни е скучно. Ето защо търсим човек не за цял живот, а някой, който ще ни накара да почувстваме, че животът кипи...
СБОГУВАХМЕ СЕ, ПУСНАХМЕ РЪЦЕТЕ СИ, НО ЗАБРАВИХМЕ ДА ПУСНЕМ СЪРЦАТА СИ
Когато вълнението от първите срещи отшумява, установяваме, че не сме готови за обикновен живот. Ние не разбираме предсказуемата красота, но даваме само вълнуващо и призрачно усещане за полет и приключения.
Бягаме в суматохата от развлечения и градски светлини, не оставяйки в сърцата си дори едно мъничко място за любов. Ние просто нямаме време за любов, нямаме търпение да работим върху отношенията си. В крайна сметка ние сме заети хора, които преследват изцяло материалистични мечти и цели. А това означава - нямаме възможност да обичаме. Отношения за повечето от нас са изчисление, удобство и нищо повече.
Искаме удовлетворение във всичко, което правим, веднага! Когато публикуваме нещо в социална мрежа, след това със затаен дъх наблюдаваме броя на харесванията. Когато избираме професия, се надяваме на главозамайваща и най-важното - бърза кариера. Когато се влюбим, искаме връзката да стане идеална почти от първите минути на срещата.
Не разбираме, че искаме зрялост от любовта, която идва само с времето. Емоционална връзка, за която е нужно повече време, истинска интимност, въпреки че почти не познаваме човека до нас.
Предпочитаме да прекараме един час с много и най-различни хора, отколкото цял живот само с един човек. Вярваме, че имаме много „възможности“. И така проваляме живота си!...
