Нека да си помечтаем, че навън е лято и сме двама с теб. И е толкова горещо, че облечени сме само в любов.
Бягаме така щастливи и свободни по парещия пясък. Целуваме се и се смеем, а хората ни гледат и малко ни завиждат. Затова, че сме щастливи, че сме влюбени и много диви.
Нека да си помечтаем, че слънцето ни се усмихва, а ние двама влюбени на плажа, пийваме си мента. И за нищо не ни е грижа, нямаме проблеми, нямаме задачи. Само аз и ти, ментата и морето. Какво повече е нужно?
Нека да си помечтаем, че е топла, толкова приятна, юлска вечер. Двамата лежим на плажа и гледаме звездите. А луната нас ни гледа и завижда ни дори и тя за щастието ни, за любовта.
Разказваме си истории, разкриваме си тайни, пеем песни и танцуваме чак до сутринта.
Нека да си помечтаем, че е лято и лятото никога няма да свърши.
Че грижите и проблемите оставили сме някъде зад нас, в зимата може би. Дори и по-далече.
А пред нас е само радост, безгрижие, море, мента, песни и любов. Нищо друго!
Знам, че може би звучи ти лудост, знам, че животът не е само лято и знам какво ще стане щом отворя очи. Ще се върна в оня свят, в реалността, в зимата дори.
Но моля те, нека да си помечтаем още малко!
Затвори очи и с мен мечтай. Лято е, толкова топло и приятно е. Прекрасното море ни гали, а слънцето ни се усмихва. Облечени сме само в любов, пием мента, ти ми свириш на китара. Аз се сгушвам като дете в теб, щастлива и влюбена съм! Виждам падаща звезда и си пожелавам този миг да продължи по-дълго и даже, ако може да не свършва. Само аз и ти, ментата и морето!
И нищо, че е зима! Нека да си помечтаем...