Това е трудният урок, който научих...
Без значение колко силна е връзката, независимо колко дълго се познавате, независимо колко битки сте водили рамо до рамо и независимо колко любов сте вярвали, че има там - сърцата на хората могат да се променят за едно мигване на окото.
Трудно е да преглътнете хапче, осъзнавайки, че лоялността невинаги е реципрочна, а обещанията невинаги са завинаги. Спомените, които сте изградили заедно, смехът, сълзите, мълчаливото разбиране - всичко, което сте държали свято - могат да бъдат разбити в единствен момент.
Най-трудната част дори не е самата загуба, а объркването. Как може някой, който някога се е грижел толкова дълбоко, изведнъж да изстине? Как може някой, на когото сте вярвали, да стане точно този, който ще си тръгне. Това е чувство, което ви кара да се съмнявате не само в него, но и в себе си. Пропуснахте ли знаците? Не бяхте ли достатъчни? Всичко ли беше илюзия?
Но ето какво разбрах:
Промяната е неизбежна. Хората растат, приоритетите се променят и понякога, колкото и да се борим да се задържим, те се отдалечават. Това невинаги означава, че сме направили нещо нередно. Това не прави любовта, която сте споделили, по-малко истинска. Това просто означава, че тяхната глава във вашата история е приключила, дори и да не сте били готови да обърнете страницата.
И докато е болезнено - докато ви разбива на парчета - ви учи и на сила. Научавате се да обичате без очаквания, да цените моментите такива, каквито са и да приемате, че не всички връзки са предназначени да траят вечно.
В крайна сметка хората, на които им е писано да останат, ще останат. Те ще се борят за вас, както вие се борите за тях. Те ще избират вас, отново и отново, без колебание.
Затова нека тези, които са избрали да си тръгнат, да си тръгнат. Тяхното заминаване не определя вашата стойност. Тяхното променящо се сърце не означава, че вашето не е било достатъчно.
Защото дори когато връзката се скъса, способността ви да обичате остава непокътната - и там се крие истинската ви сила.
