Не се преструвай, че не искаш да поговориш с някого, когато си самотен; че си си самодостатъчен в нощите, в които не можеш да заспиш; че нямаш нужда от някой, който да ти държи ръката, просто ей така, без причина.
Не се преструвай, че нямаш нужда от сигурност. Та кой няма?! Да отричаш очевидното няма да те направи по-силен, напротив. Множеството любови и кратки авантюри само хвърлят прах в очите ти, карат те да си мислиш, че се чувстваш завършен и щастлив. А всъщност всеки има нужда от истинска връзка. Просто сме създадени така – да търсим половинката си!
Не се преструвай, че нямаш нужда някой да те буди с целувка за добро утро и да ти пожелава лека нощ. Всеки човек тайно бленува да е единствен в ума на някой друг, в сърцето, в живота, в леглото...
Не се преструвай, че не искаш щастие. Но от онова „специалното“ щастие, което идва само с истинската любов. Щастието, когато знаеш, че две сърца бият едно за друго, че се търсят и страдат, когато са разделени. Щастието, което изпитваш, чувайки да се отваря входната врата, защото от там ще влезе твоята сродна душа...
Не използвай работата или натоварения си начин на живот, за да избягаш от неизбежното. От любовта. Просто, защото те е страх да не те наранят. Не се преструвай, че знаеш какво е любовта, когато всичко, което някога си давал и получавал, е болка. Не се преструвай, че не се искаш любов, когато това е всичко, от което се нуждаеш...
