Понякога, когато запитам хората около мен защо са изневерили, кое ги е накарало да се предадат един друг или пък защо са се предали и са се разделили с любимия човек, тогава чувам оправдания, като това, че вече им било омръзнало, скучно им било.
Бога ми, как така омръзва да обичаш?
Да обичате и уважавате родителите си или пък домашния си любимец, омръзва ли ви?
Омръзва ли ви да слушате любимата си песен, онази, от която настръхва кожата ви, която ви носи спомени?
Омръзва ли ви всяка година да се любувате на лятото, да ходите на море, да се радвате на свободата?
Омръзва ли ви всеки ден да си пиете кафето, дали с 2 лъжички захар или без, то винаги ви е любимо, нали!?
Омръзва ли ви да ядете любимия си сладолед, да се любувате на всяка хапка и като свърши да искате още и още?
Не, не омръзват любимите неща, нито любимите хора!
Как ще ви омръзне всеки ден да виждате две очи, които ви гледат с толкова много любов, всеки ден да ви прегръщат две ръце и в тях да се чувствате удобно и сигурно.
Няма как да ви омръзне да усещате как сърцето на любимия човек бие и да знаете, че то бие само за вас!
Не омръзва да се събудите заедно, да се усмихнете на слънцето, да си направите закуска, да се излежавате в леглото, да мечтаете!
Нито пък омръзва да опознавате света с него, да обикаляте различни кътчета и да се любувате на всяко едно от тях!
Не омръзва, когато се прибереш уморен от работа, да има кой да те гушне, да си направите вечеря, да се разходите по плажа, да слушате любимите си песни, да си разказвате истории!
Пък и дори това да е един и същи човек, цял живот!
Как ще омръзва любовта? Не омръзва нито да обичаш, нито да бъдеш обичан!
