Създаваме толкова много правила, толкова много граници в любовта, че е наистина изтощително. Казваме си да бъдем търпеливи, да не се примиряваме с по-малко, отколкото заслужаваме, да продължаваме да търсим, докато не намерим човека, който е точно това, което сме търсили.
Може би сме разбрали всичко погрешно. Толкова отчаяно искаме да намерим „правилния“, „перфектния“, този, чийто образ имаме в главата си, че смятаме за излишно да си „губим времето“ с някой друг. Твърдо вярваме, че това означава да се примирим с нещо, което ни е под нивото.
Но любовта не работи така, нали? Ако стоим толкова твърдо зад идеята да чакаме идеалния човек, това не е ли твърде ограничаваща перспектива? Защото как, по дяволите, ще разберете кой е точният партньор за вас, ако нямате опит с неработещи връзки? Как ще разберете, че сте на правилния път в любовта, ако никога не сте правили грешки?
Любовта не е линейна. Не съществува пунктир, който да следваме, за да стигнем до вечното щастие. Има препятствия, разбити сърца, неуспешни връзки и моменти на поражение. Има моменти, в които се влюбвате в грешните хора, има и такива, когато раняваш най-близкия до теб човек.
Любовта не е перфектна. И е време да спрем да очакваме да бъде такава. Повярвайте, можете да научите много повече, ако поне веднъж сте лекували разбито сърце, ако сте плакали до сутринта, ако сте се притеснявали за него, ако сте се смели, докато не ви заболи корема, ако сте заспивали на дивана, гледайки скучен филм.
Няма нищо лошо в това да се срещате с хора, да влизате във връзки, които не винаги имат смисъл, но пък ви карат да почувствате нещо. Няма нищо лошо в това да подарите сърцето си на някой, който пали огън в кръвта ви. Няма нищо лошо да вярвате в невъзможната любов. Няма нищо лошо да се влюбите в човек, който е готов да расте с вас, да се учи с вас, да се бори с вас и за вас. Не става въпрос за намирането на перфектния човек, а за намирането на нещо истинско. Не давайте правила и указания на сърцето си. Просто му се доверете.
