Надявам се вълните да отмият всичките ми спомени за теб. Но как мога да забравя, като още в момента, в който погледът ти срещна моя, разбрах в какво се забърквам. Дойде с предупреждение, но въпреки това аз си позволих да се стопя в очите ти.
Чудех се какъв ли е вътрешният ти свят. Исках да знам повече от името ти. Исках да знам повече за това, което те вълнува. Исках да знам за всички бури, които са те направили човека, който си. Исках да знам защо един ден светиш по-ярко от слънцето, а на следващия изглеждаш погълнат от тъмнината. А как исках да бъда причината зад блясъка в очите ти… Исках да бъда първият човек, който да виждаш сутрин –в онази разцепена секунда от нищото, между съня и реалността, точно преди да започнем да пишем върху поредната страница от живота.
Тези неудобни откраднати моменти ме накараха да повярвам, че може би, просто може би, и ти искаш да знаеш за мен. Честно казано, трудно ми беше дори да преброя всички пъти, когато сърцето ми прескачаше, когато се видим. Какво остава да се съобразя с логиката…
Само с усмивка, допир и поглед ти ме изпращаше в друга вселена. Но тази вселена, както се оказа, никога не е била тази, към която принадлежа. Даже не бих да могла да опиша колко различни са двете - твоята е с линии и форми, а моята е осеяна в нюанси и цветове. Ти дишаш точна наука, гледайки на този свят с факти и цифри, а аз се осланям на човешките емоции, опитвайки се да разбера онова, което по-скоро се усеща, отколкото вижда.
И въпреки това опитахме. Потънахме в океана от вероятности и си позволихме да се потопим в необятността на нашите различия. Беше предизвикателно и освобождаващо, опитвайки се да разберем как можем да накараме нещата да работят. И в центъра на всичко това намерихме общата си позиция – любов? По-скоро емоционално бедствие.
Любовта просто не беше достатъчна, за да продължи нашата история. Интензивността на емоциите ни имаше силата да ни изправи, но и да ни счупи. Може би наистина не беше любов, а тайфун от чувства. Защото колкото и сложна да е любовта, се предполага, че ще издържи всяка буря. Не избледнява в момента, в който нещата станат трудни. Не ви оставя да се чудите какво се е объркало. Не, нашето не беше любов, но беше перфектно бедствие.
Предполага се, че любовта ви прави цели, че някой ще дойде да допълни това, което вече сте. Но тогава, ако имате късмет, ще се натъкнете на вашата перфектна катастрофа - някой, който ще смаже душата ви и ще ви накара да поставите под съмнение възможността да срещнете такъв човек още веднъж в живота си…
