- Плашиш мъжете, знаеш ли?
- Така ли? - повдигна крайчетата на устните си в лека иронична усмивка - И с какво?
- С "прекалената" си искреност.
С прямотата и честността си.
Те са свикнали с маските, разбираш ли?
И всеки път се опитват да ти припишат такава. Лъжата им е станала поносима.
И удобна (все пак истинското лице на някой крие опасности, защото е непредвидимо).
И я предпочитат (мазохизъм, може би?!), защото я познават. Загубили са способността си да я различават.
А твоите истини режат като нож. Зашлевяваш им шамар с тях.
Намираш им раните с деликатните си пръсти и думите ти са солта,
която сипваш в тях.
Боли ги... Усещат се разкрити и слаби.
Не са свикнали да бъдат слаби пред жена.
Плашат се и бягат,
осъзнали че си Дявол от Рая,
който не могат да заблудят,
нито да вкарат в безчувственото си легло, нито да те натикат в златната си клетка
или да те проиграят на карти.
Плаши ги това, че си лека,
но не от онези платени жени,
а по душа, присъствие и усмивка.
И стъпваш леееко в душите им.
Почти без да усетят...
И хем си лека като перце,
хем си трудна - за тях си като сейф... Комбинациите, които могат да пробват
са хиляди, но...
само една отключва сърцето ти.
Плашиш ги, момиче.
Оставяш им избор и бягат.
Защото днес е модерно
да "оковеш" някой за себе си,
да го контролираш, лъжеш и манипулираш...
Ти не го правиш,
даваш им избор и свобода...
И те бягат, защото не знаят
какво е да ги обичат безкористно.
Не знаят какво да правят с такава любов.
Не знаят и как да я задържат...
Абсурдно... като целия Свят.
Но има едни мъже,
които са се научили на оставане.
Те знаят как да спечелят
устат Дявол като теб.
Научили са се на разгадаване на мълчания;
на обичане на истини;
на посрещане на мълнии;
на ценене на честност;
на овладяване на женски бури;
на диалог с очи;
на неизречени, но спазени обещания
и да не влюбват жените в своя маска,
а в истинските тях.
Знаят как да спрат катаклизма от необузданите ти емоции
и да ти върнат усмивката
по възможно най-простичкия начин.
Такъв мъж си заслужава
да не спираш да търсиш.
Да търсиш... да търсиш...
Докато не ти останат сили
от пълното ти с необременена любов сърце.
И когато го намериш...
Да потънеш в очите му...
(да са ти звездите)
в ръцете му...
(да са ти дом)
в сърцето му...
(да ти е Вечерница)
във всяка частичка от Него....
(да ти е Вселена)
И да знаеш - на сигурно място си.
А всички други преди Него са...
урок по обичане...
на Себе си.
Автор: Николета Иванова, Porcelain Heart
