Вчера, приятелю, тя ми се разкрещя. Казваше, че ми е бясна и наистина и личеше. Повтаряше само колко ме мрази и иска да ме остави. Не знаех какво да направя. Помислих и реших, че най-доброто решение е да я целуна. Направих го. Долепих устните си към нейните и тя се успокои. Просто се сгуши в мен и не каза нищо. Вече не беше ядосана. Беше влюбена.
Но днес, приятелю, днес тя не ми се разкрещя. Просто застана пред мен, погледна ме в очите и си тръгна. Аз не направих нищо. Дори не я целунах. И един въпрос не ми дава мира, приятелю. Дали тя щеше още да е с мен, ако я бях целунал?
Предпочитах да ми крещи, да вика и блъска, защото знаех, че от любов. Но в никакъв случай не исках да мълчи и просто да ме гледа с онзи нейния поглед, защото онези очи не казваха: "Мразя те, но повече те обичам!." Онези очи, приятелю, казваха "Нарани ме!"
Затова, приятелю, предпочитам да ми се ядоса. Но вече е твърде късно
Джанел Тейлър
