Нещата, които е хубаво да знаем за любовта:
Не затрупвайте другия човек с очакванията си. Не го нагърбвайте със отговорността за личното си щастие. Прекалено тежък товар е това. Ние създаваме щастието си. С другия просто го споделяме.
Няма такова нещо като "не съм готов", "не е правилното време", "искам да бъда сам", последвали от "но ти си прекрасен и много искам да бъда с теб", но "не точно сега". Любовта не познава време, километри, години, пол. Тя просто се случва и иска да бъде там. Останалото са оправдания.
Не налучквайте, не предполагайте. Ако някой иска да бъде с вас, вие ще го знаете, вие ще го усещате, ще го чувате. Не търсете любов в междуредията. Не е правена да бъде там. Не си измисляйте чувства и не оправдайте липсата на такива в другия. Бъдете честни и открити. Ако някой иска да е с вас, вие ще го знаете. Няма нужда от предположения.
Това, че нямате човек до себе си не показва стойността ви. Вие сте важни, достатъчни - такива каквито сте. Без значение от човека до вас.
И в този ред на мисли - вие не ставате по-добри и по-щастливи, защото имате някой до себе си. Вие ставате такива, защото той ви е показал онези места във вас, които си заслужават щастието. И любовта.
Любовта приема, не променя. Всичко, което се опитва да ви извади извън вас, е създадено от очакванията на егото, а не от нуждите на сърцето.
Има хора, които могат да намерят любовта само в другия. Има хора, които могат да намерят любовта в себе си. Едните винаги имат някой до себе си, за да им придаде стойност. Другите нямат нужда от някой до себе си, за да знаят, че имат стойност.
Обичайте, когато искате да обичате. Който искате да обичате. Оставете на любовта да се случва във всякаква форма. Без значение от мнението на околните. Събуждате се всеки ден със себе си, заспивате всяка нощ до себе си. Вие избирате с кой и как да споделите тази пълнота. Всеки друг има своя живот и не присъства в този момент.
Любовта понякога обича тишината. Понякога шума. Понякога свободата. Понякога докосването. Преплитането на пръстите. Мълчаливите погледи. Препускането в дивото. Понякога иска да знае целия свят за същестуването ѝ, друг път е скромна и свенлива. Интимна. Живейте я така, както я усещате.
Нищо от това не е повод и причина, ако тя свърши. Има хора, за които всеки знае, че са заедно и те все още са заедно. Има други, за които никой не знае, че са заедно и те все пак се разделят. Както и обратното.
Вие сте любов. Наслажадавайте ѝ се. Светът е просто ваше отражение и винаги връща към вас любовта, която вие давате на себе си.
Приятно случване.
Със затворени очи и отворени сърца.
Като дете.
Само така знам да обичам.
Автор: Силвия Крумова, Silvia Amica
