Често виждам отражението си върху празните витрини - не съм същата жена, която бях тогава. Очите ми са призрачни, а погледът празен. Ако се опитам достатъчно силно, мога да видя и твоето отражение – как вървиш бързо, опитвайки се да ме настигнеш или се заливаш от смях след поредната ми глупава шега. Но тогава в далечината изсвирва клаксон или пък идващият трамвай леко разтърсва земята под краката ми и се връщам обратно в реалността. Където отново те няма. Понякога се съмнявам, че някога си бил истински…
ЛЮБОВТА Е МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ЕМОЦИЯ
Би ли ме познал сега? Светлината в очите ми угасна в деня, в който си тръгна и все още не съм ѝ намерила заместител. Нощите ми винаги изглеждат толкова безкрайни. Вече рядко можеш да ме видиш с пусната коса дори. Не плача от смях с теб в киното, просто си плача. Сама съм, не защото те няма, а защото искам да бъда. Не мога да прегърна идеята, че ще трябва да отворя сърцето си отново.
Толкова се опитвах да те заменя. Ходих на безброй срещи и целувах устни, които никога не съм искала. Направих всичко, което можех да направя, за да те изтрия от мен.
Но разбрах, че най-трудно се трият спомените за хората, които сме обичали най-много. Да, с времето забравяме малките подробности за местата, на които сме ходили заедно, и разговорите, които сме водили. Но никога няма да забравим начина, по който са ни накарали да се чувстваме. Никога няма да забравим радостта. Или болката. Физическите аспекти на човека може да са изчезнали от живота, но въздействието, което е оказал върху душата, ще е там постоянно.
Любовта не трябва да трае вечно, за да ви промени и разтърси из основи. Просто трябва да присъства. Независимо дали е там за цял живот, или само за няколко мига, тя е красива и си заслужава. Истинската и променяща любов винаги ще си заслужава.
