Тя е дългоочаквана и толкова желана. Като любимия сезон. И дори в момента да я няма, всеки път, когато се сетим за любовта, нещо в нас трепва.
Само мисълта за нея ни носи радост... Същата радост, която ни носи споменът за отминалото лято.
Любовта сгрява сърцата ни, както юнското слънце топли лицето ни. Тя носи със себе си обещания за вярност, уважение и вечност, както лятото ни обещава незабравими моменти.
Колко еднакви са само, не мислите ли? Лятото и любовта. Толкова чакани, толкова истински. Носещи емоции, даващи сили, обещаващи по-красиви дни.
Любовта е спокойствие и топлина, както тихото синьо море. Уют и сигурността на една ръка. Две сърца, слети в едно.
Понякога любовта е непокорна, неразбрана, както лятна буря в юлски ден. Но след всяка буря пак изгрява слънце и надеждата остава.
Любовта е свобода и щастие. Тя не съди и ти дава твоето си време. И се чувстваш толкова добре. Все едно по плажа тичаш боса, а летен вятър развява непокорната ти коса.
Любовта е всичките сезони, но най-много тя е лято! Носещо усмивки, вяра и много топлина.
