Дългоочакваният филм „50 нюанса сиво“ излиза след броени часове, като някои късметлийки вече са успели да гледат екранизацията на хитовия роман на Е Л Джеймс. Макар че отзивите за лентата са противоречиви (лоша игра, малко секс...) , със сигурност филмът ще бъде видян от доста почитателки на книгата.
И докато чакате да отидете в киносалона, за да оцените как са се справили Дакота Джонсън (в ролята на Анастейжа Стийл ) и Джейми Дорнан (Крисчън Грей) със сексуалните сцени, белезниците и камшиците, ви предлагаме да си припомните някои от най-запомнящите се цитати от книгата.
"Хората имат нюанси Ана, като цветовете. И ако думата "преебан" беше цвят, например сив, и ако сивото имаше петдесет различни нюанса, то аз съм преебано сив във всичките петдесет нюанса."
"Плачех за загубата на нещо, което така или иначе никога не бях имала.Нелепо, нали?Оплаквах нещо, на което така и не бе даден шанс да живее - моите празни и горчиви мечти и надежди!"
”Не искам да съм твоята малка мръсна тайна, а голямата въпросителна, която те побърква до реторичност.”
"О, колко го обичах! Щях да съм нищо без него , нищо - само сянка без светлина."
''Мъжете, Ана, не са трудни за разбиране. Те са много просто устроени същества и разбират нещата буквално. Когато кажат нещо, обикновено наистина го мислят. Ние прекарваме часове да анализираме какво са искали да кажат с някое изречение, а то е очевидно. Те казват точно това, което е в изречението, нищо повече.''
"Сексът беше върховен, той беше богат, красив, но всичко това нямаше никакъв смисъл без любовта му."
"Той бе успял да ме нарани по всички начини, по които е възможно едно човешко същество да нарани друго. А аз бях успяла да го обичам по всички начини, по които една жена може да обича един мъж."
"Не е толкова страшно,колкото си мислиш. Най-големият ти враг е собственото ти въображение."
"Целунах този красив мъж ,който ме обичаше и когото обичах аз,и той обви ръце около мен,дланите му се насочиха към косата ми,устата му покри моята.Дълбоко в себе си знаех , че винаги ще съм негова и че той винаги ще е мой.Бяхме стигнали до тук заедно и макар да ни оставаше да вървим още много,бяхме създадени един за друг.Бяхме обречени да успеем..."
"Понякога се чудех дали съм съвсем наред.Може би бях прекарала прекалено много време в компанията на герои романтици в книгите.И вероятно поради това очакванията и представите ми бяха толкова високи.В реалността обаче никой не бе успял да ме накара да се почувствам така."
"Плачех за загубата на нещо,което така или иначе никога не бях имала.Нелепо,нали?Оплаквах нещо,на което така и не бе даден шанс да живее - моите празни и горчиви мечти и надежди!"
"Лежах часове наред и те гледах как спиш. Дори и тогава те обичах."
