Когато любовта си тръгне, позволете й.
Нека тя да се измъкне тихо през задната врата или пък да затръшне високо прозорците.
Когато любовта си тръгне, целунете я по челото.
Кажете й, че се надявате, че скоро отново ще се появи. Кажете й, че сте благодарни.
Когато любовта си тръгне, позволете си да продължите.
Плачете на пода, докато просто не останат моменти, за които да скърбите. Станете бъркотия, в която после да намерите перфектния начин как да почистите себе си.
Когато любовта си тръгне, си напомнете как сте оцелели преди това. Напомнете си, че силата не се открива в моментите, когато сме сами, а когато знаем, че можем да бъдем сами, след като напълно сме забравили как.
Когато любовта си тръгне, си напомнете защо е трябвало. Не спирайте, не се срамувайте, не мислете, че е трябвало да сторите нещо по различен начин.
Когато любовта си тръгне, простете си.
Не взимайте думите прекалено лично и не позволявайте привързаността да определя вашата способност да оцелеете настоящия ден.
Когато любовта си тръгне, изберете да се чувствате силни.
Чувствайте се като шеф на живота си, научете се как да не спирате.
Когато любовта си тръгне, дишайте. Фокусирайте се върху дъха си и намерете важността в него.
Когато любовта си тръгне, позволете й.
Намерете вътрешната вяра в себе си, която да се превърне в надежда. Не губете надежда, че отново ще срещнете любовта, нито пък превръщайте това във фикс идея.
Когато любовта си тръгне, намерете отново себе си и никога не позволявайте да се губите.
