Всички ние имаме по един мъж, който е там през цялото време.
Един мъж, който държим настрана и се сещаме за него само когато се чувстваме самотни, защото този, когото наистина харесваме, не ни е върнал съобщението. И въпреки че го третираме като боклук и колкото и да се стараем, не можем да го харесаме, той никога не се отказва.
Той винаги е бил наш. От момента, в който ни е срещнал, имаме специално място в сърцето му. И винаги ще имаме, каквото и да правим.
Може би сме го отписали, защото времето не е било подходящо и не сме били готови за нещо истинско. Може би, ако го бяхме срещнали три години по-късно, щяхме да сме пораснали достатъчно и да се получи.
Или пък вината не е била в нас, а в него. Може би е бил прекалено нисък, или прекалено висок, или е произнасял думите по дразнещ начин.
Каквато и да е причината, не си падаме по него. И винаги ще се мразим за това.
Аз имам такъв мъж. Той може би чете това точно в момента, защото винаги слуша каквото имам да кажа, дори да е глупост. И не е до мен само защото се надява някой ден да ме вкара в леглото (е, да кажем, че това е малка част от неговия мотив). Той просто е добро момче с голямо сърце. И няма нищо против да ме хване, когато падна.
На този мъж искам да кажа някои неща: Ти не си Едиственият за мен. Прекара години наред в опити да ме убедиш в обратното, но просто не си. Можеш да прекосиш галактиката и да ми донесеш звезда, но аз пак няма да се влюбя в теб.
Ти не знаеш, но съм прекарала много безсънни нощи, чудейки се какво не ми е наред и защо не мога да се влюбя в теб. Ти си сладък и мил, и отдаден на работата си. По дяволите, дори ми липсваше, когато най-накрая си намери приятелка.
Иска ми се да можех да те харесвам. Гледам двойки, които се хранят навън и изглеждат толкова близки, и им завиждам, че имат нещо, което можех да имам с теб, ако му бях дала шанс.
Ти и аз също бяхме близки. Но по някаква причнина не можах да се влюбя в теб. Опитвах се и ме болеше, когато се провалях. Болеше, когато не чувствах това, което исках да чувствам.
Но винаги ме влечеше към тъмната страна. И колкото и да се опитвах да се отърва от лошите навици, които ми пречеха да си падам по добри момчета като теб, нямах особен успех.
В най-самотните ми мигове лошите момчета не бяха до мен, но ти беше винаги. Да ми отговаряш бързо на съобщенията, да поправиш нещо вкъщи, да ме накараш да се чувствам красива, когато си мисля, че съм най-грозната на света.
Нямаш представа колко много се нуждаех от теб в тези самотни моменти.
Не съм ти благодарила за това, че си в живота ми. Някак странно ми е да го правя, защото не искам да звучи снизходително. Но аз знам, че си до мен. Не защото се надяваш, че ще отвърна на чувствата ти, ако си наоколо достатъчно дълго, а просто защото си такъв и това е в характера ти.
Затова ти благодаря сега.
Благодаря, че ме обичаш безусловно. Че винаги си до мен, дори в моментите, в които не мога да се понасям.
Благодаря ти, че ми даваш съвети за мъжете, които предпочитам пред теб; че ме прегръщаш, когато имам нужда, макар да не искам да спя с теб; че ме успокояваш и премахваш тревогите ми.
Благодаря ти, че не ми се сърдиш и че ме обичаш за това, което съм отвътре, а не за начина, по който изглеждам.
Благодаря ти, че ми даваш и даваш, макар че аз повече взех, отколкото ти дадох. И че колкото и лоши момчета да има по света, ти ми показваш, че все още има и добри.
Благодаря, че ми правиш комплименти, дори когато не ги заслужавам. Че не се възползва от мен, когато съм била толкова пияна, че дори нямаше да си спомням. Че вярваше в мен, дори когато си мислех, че съм едно безполезно нищо с наивна мечта.
И накрая, благодаря ти, че ми показа, че заслужавам да бъда обичана такава, каквато съм.
Иска ми се да можех да ти върна чувствата обратно, но любовта е несправедлива.
