Здравата жена много прилича на вълчица - тя е силна и пълна с живот, зорко пази територията си, има свободен дух, проявява находчивост и вярност. И все пак, когато се откъсне от дивата природа, женската индивидуалност линее, става бледа и призрачна. Ние сме създадени да преследваме, да раждаме, да създаваме живот. Когато женският живот е в застой или стане скучен, идва време да се появи Дивата жена.
Как въздейства на жените Дивата жена? С нейна помощ - като наставница, модел, учителка - ние виждаме не с двете си очи, а с очите на интуицията,която е многоока. Когато следваме интуицията си, ние сме като звездна нощ - гледаме на света с хиляди очи.
Дивата природа носи изцеление, носи всичко, от което се нуждае жената. Тя носи лек за всички болести. Тя носи легенди и сънища, думи и песни, знаци и символи. Тя е и средство, и крайна цел.
Да се докоснеш до инстинктивната природа, не означава да размениш местата на всички неща, лявото да стане дясно, черното - бяло, изтокът - запад, да се държиш безумно или неуправляемо. Не означава да изгубиш социалните си контакти или човешката си същност. Тъкмо обратното. Дивата природа лежи в нейната основа. Това означава да си установиш територия, да си намериш глутница, да живееш в собственото си тяло с увереност и гордост независимо от възможностите и ограниченията на това тяло, да говориш и действаш в своя полза, да съзнаваш нещата и да бъдеш нащрек, да използваш вродената си женска интуиция и сетивност, да следваш собствените си цикли, да откриеш собственото си място, да запазиш човешкото си достойнство.
Из "Бягащата с вълци", Клариса Пинкола Естес
