Не вярвам в истинската любов. Не вярвам в истинския мъж и истинската жена. Не вярвам в етикети, стереотипи, клишета. Попитаха ме наскоро как разбирам, че съм срещнала истинската любов?
Не разбирам.
Не знам.
Когато я срещна ще кажа.
Няма да я срещна.
Няма я.
В моя свят такава глупост не съществува. Любовта няма етикет. Или я има, или я няма. Ако я има е абсурдна. Хаотична. Бавна. Буйна. Или плавна, спокойна, старомодна. Има прищракване. Свързване. Химия. Атоми. Случва се.
Има едно свързване между двама човека, което става без тежест, без драма. Не е истинско, не е перфектно - безкрайно просто е. Той си е той, а ти си си ти. Щраквате в животите си. Приемате се. Търпите си и се наслаждавате на другия. Дразните се. Мотивирате. Вдъхновявате се. Не четете между редовете. Не търсите скрит смисъл. Разливате мислите си. Имате от всичко по много.
Не вярвам в истинската любов. Безкрайно скучна ми е. Вярвам в любовта. Тя може да е всякаква - шарена, сива,пъстра, шармантна. Нежна в един момент и страстна в друг. Тя е някой, който може да осъществи тайните кътчета в мръсното ти подсъзнание и да вдъхнови светлите. Тя е някой, който може да бъде всичко. Може да бъде мръсен, скъсан, паднал, станал. Беден, богат. Лутащ се и борещ. Точно за теб. Излят за теб. Живял, болял, изстрадал за теб. И сега просто може да му се наслаждаваш, така както той на теб.
Без да бързаш.
Тук и сега.
А сякаш е от цяла вечност...
Автор: Силвия Крумова
