Не разбирам хората, които могат да водят няколко връзки по едно и също време. Или онези, които имат няколко отворени чата, в които се изписват едни и същи неща. Не знам как го правят и за какво им е. Не знам какво им дава това. Аз не бих успяла. Имам проблем със скуката и концентрацията. Достойнството е едно на ръка. Един ми стига, но качествен. Да давам и да взимам необходимото.
Всички тези размисли ме водят към заключението, което правя сама за себе си - хората са станали едно голямо клише. Сякаш всяка възраст е по притурка, филтър. Трябва да се държиш така, да мислиш така, да говориш така. Да се намираш там и там.
"- Здрасти, какво става?
- Нищо. При теб?
- Нищо. Какво правиш?
- Пия кафе. А ти?
- Слушам музика. Много си готина.
- Мерси."
Скука. Абсолютна скука. Защо живееш? Какво чувстваш? За какво мечтаеш? Ама навътре? Надълбоко? Отдолу? Никой не може да ти отговори, защото всеки се страхува да отиде там. Хората живеят на повърхността. И на другите, и на себе си. Ето заради това едни попадат по-трудно във връзка, а на други им е по-лесно да си намерят половинка. Интересите, които имат, са различни.
Любопитството, което имам към самата мен, ме провокира да имам същото и към човека до мен. И не го възприемам като бъркане в личното пространство, напротив. По-скоро като самопомощ към моята същност. Твоите трудности и начинът, по който се справяш или си се справил с тях, биха могли да направят моите по-леки. Изводът от това е само един - нямам проблем да съм сама. Колкото време е нужно. Предпочитам да съм сама, ако не получавам онова, от което имам нужда и самата аз давам на себе си. Колкото повече време минава в това ми състояние, толкова по-осъзнато и с категоричност знам, че масата не ме задоволява и, че имам нужда от някой, който е тотално кривнал от границите ѝ. Някой, който е тотално луд, за да ме изтърпи с всичките ми вярвания. Някой, който би се наслаждавал на всичките ми промени и би приел с отоворено сърце всяка жена, в която се превръщам.
Нося толкова много в себе си и мога да бъда всичко, което поискам, че няма как да се побера между гърдите на човек, където едва се помества собственото му сърце. Обичам да ми е широко. В мислите и на душата.
Автор: Силвия Крумова, Silvia Amica
