Връзките изискват усилия, а любовните връзки изискват още по-големи усилия. Но си струва, защото, след като преминем през трудностите, вече не сме същите, "вече сме пораснали, станали сме по-съзнателни и по-завършени".
Истинската любов не е нищо друго, освен неизбежното желание да помогнем на другия да бъде този, който е.
Да си влюбен, означава не да обичаш сходствата, а да се влюбиш в различията.
Най-лошото от вярванията, които родителите втълпяват и повтарят на децата си, е, че трябва да търсят половинката си. Защо не се постараем да намерим друг цял човек, вместо да се задоволим с такъв, който е разделен наполовина. Любовта, за която говорим ние, се гради от цели същества, които се срещат, а не от две половинки, които имат нужда една от друга, за да се почувстват пълноценни. Когато се нуждая от другия, за да съществувам, връзката се превръща в зависимост, а когато сме зависими, не можем да избираме. А без избор няма свобода. А без свобода няма истинска любов. А без истинска любов може да има бракове, но няма да има двойка.
Много хора допускат грешката да търсят партньор като средство за разрешаване на собствените си проблеми. Смятат, че една интимна връзка ще ги излекува от страданията им, от отегчението, от липсата на смисъл в живота им. Очакват двойката да запълни празнотата в тях. Каква ужасна грешка! Когато избирам партньор с такива очаквания, накрая неизбежно намразвам човека, който не ми дава каквото съм очаквал.
За да имаш истинска любов, за да я прилагаш на дело, е необходимо време, за да се реализира. Любовта, а не влюбването, е истинско чувство - това означава, че ти за мен си важен като личност, искам да се погрижа за теб, искам да се чувстваш добре, искам и да си свободен. Това е истинската любов.
Всички ние сме свикнали с идеята за страстната любов като идеал за една връзка. Когато сме влюбени, ставаме слепи и си създаваме собствена представа за другия - такъв, какъвто ние искаме да бъде. Той или тя обаче никога не отговаря на тези наши предварително изградени представи... Не трябва непрекъснато да се стараем да задоволяваме партньора ни, защото той би трябвало да е щастлив с нас такива, каквито сме в действителност. Това е ключът към успешната връзка - да не се преструваме на някой друг. Много често в тези взаимоотношения сме свикнали да се споразумяваме за чувствата си и да водим преговори, сякаш сме на бизнес среща, а това разваля всичко. С времето страстта изчезва и след това или намираме истинската любов, или връзката се разпада независимо от децата или социалния натиск.
Всички любовни истории завършват с щастлив край: оженили се и заживели щастливо. На вниманието на наивните: двойката не е това. Двойката е нов път и предизвикателство. С нея нищо не свършва. Тъкмо обратното, всичко започва. Освен едно - илюзията за съвършен живот без проблеми.
Искам да ме изслушаш, без да ме съдиш.
Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш.
Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.
Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти, да не ме задушава.
Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.
Искам да ме защитаваш, без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.
Искам да ги приемаш, без да се опитваш да ги промениш.
Искам да знаеш... че днес може да разчиташ на мен ...
Безусловно!
