Има едни такива мъже, които влизат е живота ти случайно. Не си ги очаквал, не си ги търсил. Не си молил за тяхната поява. Настаняват се до теб и искат да свалят целия свят в краката ти. Казват ти, че ти си всичко, което са искали. Че идваш от мечтите им. Че не могат да повярват как наистина техния най-голям блян е станал реалност. Срещата ви е като сън. Говорите с часове, а думите не спират да излизат - сякаш познавате другия с векове. Сякаш той е твоето точно допълнение. Липсващата част.
- Трябва да си ходя, ще закъснея за работа.
- Не, моля те остани още малко. Не искам да те пускам.
И те стиска, държи те здраво в прегръдката си, така че ти се отпускаш в нея. Не те интересува миналото му, какъв е бил, къде и с кой. Интересувате само сега и че го има.
Нито една дума на света не може да опише чувството на принадлежност, любов и завършеност на този момент.
След който идва един миг, не можеш да определиш точно кога се е случило и всичко изчезва. Сякаш никога не е съществувало. Сякаш наистина е било просто сън.
Той изчезва. От телефона ти и от живота ти. Без обяснение, без извинение. Него просто го няма. Сутринта е търсил очите ти и не е могъл да свали поглед от тях, а до вечерта всичко е прах. Не отговаря на съобщенията ти, на обажданията ти. Оставя те сама със зееща дупка между гърдите ти, причинена от празните обещания и въпросите без отговор.
Не виждам нищо мъжко в такова поведение. Беше ми се случило преди години, до ден днешен не мога да си го обясня. Хората трябва да се научат да говорят на раздяла. Да говорят през цялото време. Ако не харесваш нещо в човека до теб си задължен да му го кажеш. Ако нещо те дразни в неговото поведение е недопустимо да премълчаваш. Как очакваш този човек да поправи грешката си, ако дори не знае за съществуването ѝ. За мен такива мъже не са мъже, а страхливци.
В главата ми се появиха думи на Мария Лалева от книгата ѝ "Живот е скалите':
"Мъжът трябва да говори, когато си тръгва от жена, и да мълчи, когато се връща. А не обратното. Жената има нужда да чуе защо си я изоставил, но няма нужда от думи, ако се появиш отново на вратата ѝ. Достатъчно е, че си там."
"- А жените какво правят в тишината ти? Чакат отговорите или питат?
- Отиват си, момче. Жените си отиват в тишината ти, ако се забавиш. Те някак свише знаят има ли смисъл да чакат и колко."
Силвия Крумова/ Silvia Amica
