Има дни, в които просто не мога да си поема дъх. Мисля за теб през цялото време и това ме прави тъжна и депресирана. Това е такова тревожно чувство, което не ти позволява да дишаш.
Не мисля за нещо специално, но ми липсва твоето присъствие. Липсваш ми.
Трябва да уча, трябва да работя, трябва да бъда там, завладявайки света. Но не съм. Тук съм, заседнала с болезнения спомен за теб, чудейки се как може да ме пуснеш от живота си толкова лесно.
Искам да те залича от тялото и душата си. Как успя да оставиш такова огромно влияние върху живота ми, че просто не мога да те забравя... Толкова красиви спомени.
Дни като този ме накараха да си спомня само щастливите моменти, които имахме заедно. Сякаш онези лошите не са съществували.
Но те се случиха...
Предполагам, че моят вид любов е нещо, което не си очаквал. За теб любовта беше само забавление. Никога не си бил там, когато имах нужда от теб. Не беше някой, на когото можех да разчитам.
Защо продължавам да забравям това и да се придържам към онази нереалистична перфектна картина за теб, която съществува само в съзнанието ми?
Опитах се да те блокирам от паметта ми. Опитах се да се занимавам с толкова много неща, че изобщо нямам време да мисля за теб. Но когато съм сам с ума си, ти си единствената мисъл там.
Не мога да те забравя...
Ще се сблъскам с болката си и ще живея с нея всеки ден, докато в един миг ще престане да ме боли. Ще живея живота си ден за ден. Всеки ден ще правя нещо за себе си. Ще дишам.
Само защото боли в момента, това не означава, че няма да спре. Времето е прекрасно нещо. Ще ме излекува. Нали?
Аз ще бъда моят собствен герой и ще спра да очаквам някой да ме спаси и да ме избави от мъките ми!
Въпреки че ми липсваш и все още те обичам, трябва да бъда честна със себе си. Връзката ни беше токсична. Поставих се на второ място и никога не би трябвало да го направя отново! Пренебрегнах живота си и се концентрирах върху това да подобря твоя.
Забравих как да обичам себе си. Трябва да го направя сега!
Един ден, повярвай ми, ще ти кажа това:
„Не ми липсваш повече.
Не те обичам вече!“
