Има дни, в които се чудя дали някога отново ще бъда себе си и за съжаление, тези дни са доста повече, отколкото бих искала да призная. Връзките вероятно са забавни. Но когато си с подходящия човек и отношенията са прости. Понякога се срамувам да призная, че буквално бях "заседнала" във връзка с човек, от когото се страхувам.
Излизах с човек, който ме накара да загубя себе си. Който се притесняваше от усмивката ми до такава степен, че веднъж излезе от стаята, защото съм изглеждала "нелепо щастлива". Знаеше, че може да ме манипулира и че няма да си тръгна. Спрях да се оглеждам, защото вътрешно знаех, че няма да харесам отражението си в огледалото.
Излизах с човек, който ме накара да загубя самочувствието си. Неусетно се превърнах в момиче, което не заслужава комплименти, защото все нещо не й е наред. Чувствах се грозна и безполезна до такава степен, че му бях благодарна, че е с мен.
Излизах с човек, когото мислех, че познавам. Прекарах толкова време да се убеждавам, че отново ще стане мъжът, в когото се влюбих. Мислех си, че е изпаднал в дупка, преминава през фаза и какво ли още не. Това не беше така.
Излизах с човек, който не знаеше кой е той. Исках толкова много мъжа, който той претендираше, че се загубих в лъжите му. А той не беше нищо повече от един комплексиран лъжец.
Излизах с човек, който ме направи по-силна. Още в момента, в който събрах смелост да си тръгна, усетих прилив на енергия. Веднага си спомних за момичето, което винаги бе усмихнато, но никога няма да забравя и мъжа, който му отне това право.
