Любов моя, няма нужда да ти казвам колко те обичах, защото ти много добре знаеш това.
Да, правилно прочете - обичаХ (в минало време).
Понякога колкото и силна да е любовта, когато другата страна не ти отговаря със същото, тя просто изчезва, като дим.
Все още те наричам любов моя, но не защото си любовта на моя живот - не!
Просто не знам как да те наричам...
Ти за мен беше целия свят, а аз какво бях за теб - една кукла на конци, с която си играеше всеки ден.
Бях сляпа, заслепена от чувствата си, които бяха толкова искрени.
А ти просто имаше нужда от жена, която да се грижи за теб и да се съгласява с всичко.
В същото време ти си правеше каквото пожелаеш, ходеше по други жени и ме поставяше на последно място.
Е, любов моя, всичко приключва тук!
Ти ми разби сърцето, но не и животът!
Аз станах по-мъдра и по-силна, и вече знам какво заслужавам!
Заслужавам мъж, който да е пълна твоя противоположност - добър, истински, мъж с достойнство!
