През живота си съм се срещала с толкова много, безумно много, жени, които се намират в нещастни и нездравословни връзки. Остават в тях, само защото обичат партньора си, а и той ги обича, поне според тях. Всъщност, това оправдание е най-често изричаното, когато се опитваме да убедим себе си, че има смисъл да продължаваме да се борим, да се стараем и да обичаме…
Обичам любовта! Обичам да слушам, да чета и да мисля за нея. Любовта е красива, силна и от съществено значение за съществуването ни като хора. Но бих искала да добавя един важен компонент от съвременните връзки: харесването! Ах, това харесване… Толкова често (и несправедливо!) е подценявано.
Да харесваш даден човек е лесно, много по-лесно от това да го обичаш. Не се налага да анализираш с часове действията или изречените от него думи, да търсиш скрит смисъл във всичко. Когато го харесваш, просто искаш да прекарваш цялото си време с него, да си говорите, да се смеете. Любовта ни кара да бъдем взискателни, да очакваме нещо в замяна, да се опитваме да контролираме. Харесването е свобода! Често обаче забравяме, че любовта започва от харесването…
