Веднъж баба ми каза: "Любовта не е за егоистите!" и ето, че вече напълно разбрах думите й.
Каза ми още, че ако не съм готова на огромни жертви и на трудни битки, по-добре да изчакам, да не бързам с любовта. Защото смисълът е много да дадеш, а не да искаш да вземаш. Много да прощаваш и по-малко да грешиш.
"Ако не обичаш искрено, изобщо недей да обичаш, момичето ми!”, каза ми още баба и продължи:
"Любовта е за тези, които не страхуват до болка да се разкрият. Които никога не ще излъжат и няма да предат любимия човек. За тези, които понякога ще грешат, но ще признават. Които понякога ще бъдат наранени, но ще прощават и ще забравят. Трябва първо да освободиш съзнанието си от всичко лошо, да отвориш сърцето си за всичко красиво и да откриеш душата си. Ако и другият го направи пред теб, значи и той се е влюбим, истински и искрено.”
Да, баба е мъдра жена. Преживяла е толкова много неща, видяла е какво ли не. Едно обаче и тя не може да разбере – защо хората се лъжат, защо се предават.
"Ние с дядо си никога не сме се лъгали. Даже когато направим някои малки грешки – я сложа повече сол в манджата, я когато без да исках изгорих любимата му риза с ютията – пак си признах. И той знаеш ли какво направи? Вместо да се ядоса се засмя и ми рече: "Ех, какво щях да прая без теб, момичето ми? Кой щете да се разсмива с глупавите си постъпки понякога? Кой щеше да ме радва с виновната си усмивка? И кажи ми, как да излъжа такъв човек? Разбирахме се, момичето ми, споделяхме, вярвахме си и винаги си прощавахме. А какво правите вие младите? Бързате да се ядосате, да си обърнете гръб, да се разсърдите. Помни, всичко на този свят се оправя, ала загубиш ли любимия човек, това трудно може да оправиш!”
Такива красиви и силни думи ми каза баба, като все още седя и размишлявам върху тях. Толкова истински! Думи, върху които трябва да се замислят всички млади.
И накрая завърши:
"И помни – много е важно отношението, как мъжът те кара да се чувстваш. Да знаеш, че си специална. А за ревността какво да ти кажа? Всеки ревнува, момичето ми. Ревността е едно от най-честите действия на влюбения човек. Кой по-малко, кой повече. Ама не е много хубаво това. Аз обаче да ти призная една тайна - никога не ревнувах дядо ти. Ама не защото не го обичах, напротив! Ала когато срещахме негови приятелки жени, знаеш ли как ме представяше? "Запознайте се с най-красивата жена на света!". Кажи ми, момичето ми, та коя жена ще ревнува, като знае, че е най-красивата!"
