Краят на всяка година по традиция е белязан от най-различни равносметки. Освен за изминалите 12 месеца, често мисля и за своите избори, отношения и опит и тяхното влияние върху реалността, в която съществувам. Трудно е да признаеш дори пред себе си определени неща, а още по-трудно е да говориш с някого. Не обвинявам хората за това, което са, но досега сякаш ги игнорирах, за да улесня собственото си съществуване. Но вече не. И ето - винаги съм била жената, с която мъжете искат да спят, но никога не съм била жената, на която биха подарили сърцето си. Когато го изрека на глас, не мога да се преборя с емоциите си. Опитвам се и не успявам.
Достигнала зряла възраст, най-накрая насочих енергията си навътре, за да погледна дълбоко в себе си, надявайки се да направя промени, които да променят средата ми. Не ми харесва къде съм сега. Опитвам се да погледна собственото си поведение, вместо да обвинявам другите за проблемите си, защото през по-голямата част от живота си съм правила точно това.
Не си мислете, че някога съм била „момичето за една вечер“. Не, не съм попадала в такива ситуации, но това не променя факта, че никой мъж не ми е дал нещо повече от симпатия, забавление и добре прекарано време. Колкото и връзки да съм имала, така и не завоювах сърцето на човека до мен, така и не чух „Обичам те“, така и не усетих силата на „онази“ любов.
Знам, че не мога да контролирам чувствата и емоциите на другите. Това, което мога да контролирам, е кого допускам в живота си и с кого споделям себе си, а понякога това не е лесно, особено ако душата ти е самотна.
Винаги съм се опитвала да направя мъжете в живота си щастливи, давайки на всеки по частица от себе си. Но отдавайки се на тази цел и обспипвайки другите с внимание, изоставих себе си. С всяко отхвърляне оставях разочарованието ми да прераства в негативност. Обичах се малко по-малко всеки път, разкъсвах се, носих цялата вина. Плаках за хора, които изгубих, въпреки че те никога не са били мои. Инвестирах всеки път, когато знаех, че не трябва. Сега се уча как да обичам себе си, но по-важното е, че се уча как да уважавам себе си.
