Щастието. Може ли да се определи или за всеки е различно?
Щастието. Това е всичко, от което се нуждаем.
За теб то може да е в скъпите коли, закуска в Париж или в Бали, а може би в някой скъп парфюм.
За мен обаче е различно. То е в усмивките на любимите ми хора, в септемврийското слънце, в аромата на липите, в една прегръдка само.
Колко пъти ме попита ти, любими, какво ще ме направи истински щастлива...
Една прегръдка - това ми стига!
Една прегръдка рано сутрин, още неотворила очи, какво по-хубаво от това да усетя топлината на две обичащи ръце.
Една прегръдка вечер, какво по-прекрасно от това! Да заспивам в обятията на любимия човек и да се чувствам спокойна, да се чувствам щастлива.
Една прегръдка дори и в мечтите, когато си далеч от мен. Да те усещам как обгръщаш ме с ръце. Тогава чувствам се добре.
Една прегръдка, когато ми е най-студено. Една прегръдка да ме топли през зимата и през всичките сезони.
Една прегръдка, когато ми е най-тъжно, най-болно. Да усетя, че си до мен и в хубави, и в лоши дни. Нежно да ме прегърнеш и да знам, че всичко ще бъде наред.
Една прегръдка, когато спорили сме като луди. Когато не отстъпвам, когато не отстъпваш и ти. Тогава знай, една прегръдка ни е нужна само и сърцата пак ще затуптят. Една прегръдка, за да забравим всичко лошо, една прегръдка, за да си простим.
Една прегръдка, ей така, без никаква причина. Защото те обичам, защото ме обичаш.
Не искам нищо друго. Стига ми една прегръдка сутрин и още една вечер!
