Каквото и да се е случило с тях, каквото и да преживяват, каквото и да ги преследва нощем в сънищата им, то няма да има нищо общо с вас, но ще бъде и всичко за вас.
Нищо, защото вероятно се е случило преди да влезете в живота им. Травма, депресия, тежка раздяла, каквото и да е, никога няма да знаете цялата истина. Всичко, защото ще се опитате да ги "поправите", да им помогнете, ще се чудите защо не сте им достатъчни, защо не можете да излекувате раните им.
Ще се закълнете в себе си, че никога няма да попаднете в този капан, няма да се влюбвате в тях. И после ще започнете да правите всичко онова, което уж нямаше да правите. Ще си помислите, че сте изключение от правилото, ще пренебрегвате всички предупредителни знаци и ще се озовете в центъра на водовъртеж от чувства.
Знаете, че това е човек със сърце на милиони парчета и изстрадала душа. Никога няма да ги обвините за това, а ще вложите всички ресурси, за да ги изкарате от дупката, да обърнете главата им към светлината.
Любовта работи странно, отвежда ни в непознати територии и ни кара да обичаме хора, които и не сме си помисляли, че бихме могли. И продължаваме да обичаме, без значение колко много се стараем да не го правим. Без значение колко пъти отричаме пред себе си и другите. Ще наблюдаваме тихомълком, сякаш с вързани ръце, как любовта ни страда заради друг човек, просто непознат за нас.
В крайна сметка, няма много изходи. Или те ви пускат малко по малко в душата си, за да залепите счупеното, или ви отхвърлят, за да "ближат раните си" сами. И двата варианта ще ви научат, че любовта не е нещо, което налагате и изисквате същото в замяна, а нещо, което трябва да предложите свободно. Нещо, което никой не е длъжен да приеме. Дали са готови да го вземат или не, вие нямате общо с това. Защото вече сте рискували да се влюбите в човек с разбито сърце…
