Любовта не е за страхливите! Нито пък за тези, които лесно се предават!
Любовта не е и игра, защото при нея няма правила и губещи няма! Защото обичаш ли истински, силно, безрезервно, то няма как да загубиш!
За любовта се бориш, много трябва да се бориш!
Тук баба ми може би ще ми каже: "На сила хубост не става, момичето ми! Или се влюбваш в някой и се обичате, или просто не става!”
Но тогава аз с решителна усмивка мога да я прекъсна и да й кажа друго: "Любовта е трудна, много трудна. И трябва много да се бориш, но си заслужава!”
Най-лесното е да срещнеш някой, да се влюбиш в него и да заживеете щастливо.
Но не това е любовта!
Любовта е в изпитанията, които ви праща съдбата. Във всички онези трудни моменти, в които ви преземява на земята, в които ви мачка, в които сте на крачка от това да се откажете един от друг. Но не го правите! Ето това е любовта!
Силата да се изправиш, силата да погледнеш любимия в очите и да му се извиниш от сърце, когато си сгрешил. Силата да забравиш за егото си, да го прегърнеш силно и да му простиш обидите, грешките... всичко да му простиш!
Трудно е да, много е трудно, но ти не спирай да се бориш!
Любовта е да осъзнаеш, че вече не си само ти, не са само твоите желания, не са само твоите емоции.
Любовта е да пренебрегнеш себе си, понякога, заради щастието на другия. Както и обратното.
Любовта е компромиси, търпение, смирение, грешки, прошки, изпитания, борба!
Но любовта също така е онова, за което си струва да се будиш всяка сутрин, още по-решителен и силен и да си кажеш: "Ще се боря!”
Любовта също така са най-нежни ръце, онази най-топла прегръдка, която те кара да забравиш за всички грижи!
Любовта е онази подкрепа от любимия човек, която те мотивира и те кара да бъдеш по-доброто си "Аз”.
Любовта е внимание, уважение, ласки, нежност, уют, топлина, две ръце, две очи, няколко думи, целия свят!
Любовта, мили мои, е щастие, едно голямо щастие!
А кой не е готов да се бори за щастието си? Кой?!
