Да кажа, че беше болезнено е омаловажаване. Да каже, че ме нарани е още по-голямо омаловажаване. Истината е, че ако беше нанесъл такива удари по тялото ми, както направи със съзнанието и сърцето ми, щеше да бъдеш вкаран в затвор, но никой не отива зад решетките, защото е разбил сърцето на някого.
Отне ми години, за да те преодолея, да се събера отново и да започна да водя нормален живот. Продължи толкова дълго, че започнах да чувствам болката като втора природа, сякаш беше нещо, от което имах нужда.
Но сега искам да ти благодаря. Благодаря ти, защото въпреки всичката болка, не съжалявам за теб. Ти не беше грешка. Не беше нещо, което да забравя лесно. И ме научи на едни от най-важните уроци.
Научи ме, че хората, независимо да твърдят, че ще останат, както есенните листа, си отиват. Научи ме, че всеки, който ти обещава вечност, лъже. Научи ме, че болката е естествена част от любовта. Научи ме, че не трябва да имам очаквания.
Ти беше урок, а не грешка.
Ти се появи с причина, за да ми покажеш, че трябва да се променя, да порасна и да стана жената, която се гордея, че съм днес. Сърцето ми трябваше да бъде разбито така лошо, да ме боли толкова много, за да разбера колко силно мога да обичам. За всички тези неща ще съм ти вечно благодарна.
