Той не е идеален. Нито пък ти. Двамата заедно,
също никога няма да сте идеални. Но ако той може
да те разсмее поне веднъж, ако може да те накара да преосмисляш нещата и ако признава, че е човек и че прави грешки, тогава се дръж за него и му покажи най-доброто, на което си способна. Той няма да ти рецитира поезия. Няма да мисли за теб непрекъснато…Но ще ти даде част от себе си, която знае, че можеш да счупиш. Не го наранявай, не го променяй и не очаквай от него повече, отколкото може да даде. Не анализирай. Усмихвай се, когато те прави щастлива, крещи му, когато те ядосва и усещай липсата му, когато го няма. Обичай силно, когато има любов за изживяване.
Защото идеални мъже не съществуват, но винаги има един мъж, който е идеален за теб.
***
Две препечени филийки и чаша кафе - до това се свежда живота накрая. Имаш цели и цял живот не ги изпускаш от очи. Следваш ги, ядосваш се, когато ти се изплъзват и даваш сърцето си за проекти, неправилни хора и случайни любови. Градиш дом, строиш етаж и после втори, затрупваш ъглите с мебели и вещи. Спестяваш и здраво стискаш в шепите си отиващото си време и последните стотинки, за да имаш някой ден... за да си спокоен някога. И в цялото това препускане и объркани мечти, забравяш, както всички други забравят, за най-важното сред всичко. Да има кой някой ден да те събуди сутрин и да ти донесе... две препечени филийки и чаша от любимото ти кафе.
***
Така се влюбих в теб. На чаша кафе. Ти беше привидно спокоен, а аз далеч не. На първа среща за първи път говорихме си за какво ли не. Не ни стигна времето, все не стига и до днес... за наш късмет. Поглеждах те и бързо свеждах глава, когато усетих, че ме гледаш отсреща. Усмихвах се, ти говореше, а аз не чувах почти нищо. Мислех за какво ли не, какъв ли си като човек, какво таиш в сърцето си и ще можем ли аз и ти, толкова различни, да се хванем за ръце и да вървим напред. Станахме, изпрати ме донякъде и ти помахах. Кой да знае, че тази първа среща щеше да продължи години.
***
Любовта не е фойерверки. Тя влиза на пръсти. Събужда се първа. Прави закуска. Помни как обичаш кафето си. Не забравя след всяко “как си” да попита “а ти”. Предлага своята страна от леглото, за да е до теб. Прегръща те силно, когато е студено. Върви пред теб, когато е тъмно. Прощава. Доверява се. Пуска радиото на твоята станция. Води те там, където ти е най-любимо. Обажда се да те пита дали имаш нужда от нещо, когато си болен. Дава ти вяра, когато си загубил част от твоята. И увереност. И споделя с теб мъдростта си. И не те съди... любовта е много повече от блясък и красота. Тя е топлина.
***
Влюбваме се без да разберем, неочаквано и чак невероятно. Без логика, понякога и смисъл неразбран. Не питаме и не си задаваме въпроси, само се чудим на късмета си понякога. Не си приличаме, не си пасваме на пръв поглед дори, но сърцата си искат своето - да сме един до друг. Аз и ти сме различни от земята до небето дори. Караме се, все за глупости, но това не ни пречи да сме лудо влюбени след всеки спор и всяко "извинявай". Учим се един от друг. Да сме по-търпеливи, да си вярваме повече и да си градим пътечка, която до бъдещето да ни отведе. Влюбили сме се, а дори не сме разбрали как от две половинки станали сме едно цяло.
Източник: Яж, чети, обичай и пътувай
