Преди няколко години срещнах човек, който промени живота ми. Бях се записала на интензивен летен курс, който да бъде подготовка за университета. Беше малък курс, само 9 човека, може би защото не звучи като особено привлекателно занимание за топлите месеци. Още първия ден всички участващи пристигнахме на време, без един студент. Не можехме да започнем без него, така че чакахме. След около час вратата се отвори и през нея влезе високо, красиво момче с ослепителна, леко срамежлива, усмивка. Това бе първата ни среща. Ето какво научих през времето, в което бях безутешно влюбена в него.
1. Казвайте истината
Прекарвахме цялото си време заедно – или скитащи се из празните зали, или хапвайки в мола, на някоя пейка в парка или в близкото заведение. Когато летният курс свърши, продължихме да поддържаме връзка, въпреки че отидохме в различни университети. Знаех, че съм влюбена, но не исках да "оплескам" нещата, казвайки му го. Бях на 19, ужасно влюбена и ужасно изплашена. Пазех тайната си и загубих. Не бих повторила тази грешка повече.
2. Не пропускайте "червените знаменца"
През цялото време знаех, че нещата с него ще завършат зле. Усещах го и в корема си. Той никога не каза, че ме обича. Не ме докосна. Не попита за малките подробности – рождения ми ден, родителите ми, бащиното ми име. Просто прекарвахме страхотно време заедно. Това беше огромно "червено флагче", което аз пренебрегвах. Младостта е забавно нещо – виждаш предупредителните знаци и въпреки това се пускаш с главата напред, игнорирайки ги напълно.
3. Не губете времето си
Към днешна дата, 8 години след като го срещнах и 4 след като го чух за последно, разбрах че съм сбъркала тотално. "Режех" хора, които искаха да прекарат време с мен, заради него. Измъчвах се, че не ме обича по начина, по който аз него. Виждах, че му пука за мен, но по негов си начин. В крайна сметка, вече наближавайки 30-те години, осъзнах, че времето ми е скъпо. Не бива да се раздава с лека ръка на хора, които не държат чак толкова на мен.
