Един мъж много обичал боб, но скривал тази си пристрастеност от младата си жена, опасявайки се от нейните последствия.
Веднъж той, смятайки, че ще отсъства цял ден, си позволил да изяде супичка от боб, надявайки се, че до вечерта последствията от нея ще преминат. Вечерта жена му го посрещнала на вратата, радостно чуруликайки:
- Скъпи, имам за теб изненада. Трябва да ти вържа обаче очите, за да е пълна.
Той се съгласил, тя му вързала очите и го вкарала в стаята. Поставила го да седне на стол, но в този момент звъннал телефонът. Тя го помолила да не си развързва очите докато не се върне и отишла да говори по телефона. Мъжът седи, усмихва се и предвкусва изненадата. Изведнъж бобената супа отново напомнила за себе си. Заслушвайки се в гласа на жена си той се разслабва и се усмихва блажено. Жена му все още я няма, но желанието е останало и той си позволява още веднъж, и още веднъж, и още веднъж. Чувайки, че тя вече приключва разговора, той дава последен залп, при това с такъв трясък, че чак стъклата на прозореца зазвънели. Решил да припише на котката неприятната миризма.
Връща се жена му, развързва му очите, целува го и му казва:
- Скъпи, днес се навършват точно 3 месеца откак сме женени.
Мъжът вижда насядалите около масата гости, които викат:
- Изненадааааа!!!
