"Заключваха ме"
Заключваха ме - счупвах всяка брава,
не чувствах как вината в мен тече!
А в сянката ми девствено лилава
се вливаше и сянка на момче.
Завръщам се! Вината ми огромна
ме стяга в своя чер невидим креб!
На дните ми от счупена стомана
изтичаше налятото от теб!
Прощаваш ли ми, мамо? Аз се връщам.
Пред теб. Неблагодарницата аз,
смутена и виновна, се превръщам
във стрък от теб, в твой единствен час.
И ти ще видиш - никак не е късно,
свидетел ми е мъдрият Бургас.
И твойта радост, мамо ще възкръсне,
кълна ти се - виновницата аз!
Петя Дубарова
