"СЪН"
Сънувах те и тая нощ, о мила,
сънувах те - бленуваща до мен ,
глава на ми прислонила.
Тъмите бяха ярко озарени:
очите ти- през погледа ми замъглен -
горяха, в бъдещетоустремени...
Тъй нявга бе, - то бяха дни честити!-
додето ти разумно се смири,
додето ти на всичко се насити.
Пробудих се във мрака безпросветен
заплаках аз - и ронх сълзи до зори
за твоя край и моя дял несретен
Пейо Яворов