Сирни Заговезни (Сирни поклади) е последният голям празник на зимата според старите български обичаи. През 2023 година празникът се пада на 26-ти февруари, неделя. Това е последният ден преди Великденските пости, които продължават 7 седмици. Какво обаче се прави на Сирни Заговезни?
Вижте още: 3 начина, по които да премахнете лошата енергия у дома
Какво се прави на празника?
В седмицата преди самия ден, в тазгодишния случай между 20 и 26 февруари 2023 година, не се яде месо, но могат да се ядат животински продукти – яйца, мляко, кашкавал, сирене и други. След Сирни Заговезни, по време на поста, се преустановяват всякакви животински продукти и се консумират само растителни храни.
На Сирни заговезни всички роднини се "прощават", като по-младите отиват у по-старите, синовете и дъщерите у родителите и т.н. Самата прошка се иска като по-младите правят три поклона, целуват ръка на по-възрастните и казват "Прощавай!". Затова празникът се нарича още и Прощални заговезни. При това ходене се занася на мъж лимон, а на жена портокал, пожелават се "сладки заговезни" и "леки пости".
Един от основните елементи в тази празнична обредност е ритуалното палене на огън. Самият огън е една от четирите природни стихии, поради това той е трайно свързан с българския традиционен мироглед. Той заема важно място не само в българските пролетни празници, но и в тези на съседните ни народи. На Сирни Заговезни се палят огньове, с които да се прогони злото и зимата. Когато огънят започне да угасва, се играят хора и се пеят песни.
Какво се яде?
Прието е на този празник на трапезата да присъстват основно млечни продукти и яйца. Това е последният ден, в който тези продукти могат да се консумират преди края на поста и Великден.
Приготвя се още домашна баница със сирене, кисело мляко, варени яйца, сирене, халва с ядки или друг вид, погача, печени ябълки и други любими храни.
