Православната църква почита на 6 януари Богоявление – Йордановден, третият по значимост християнски празник през годината. Той е един от 12-те Господски и Богородични празници, известен с имената Кръщение Господне, Богоявление или Йордановден.
Според библейската легенда, на този ден Исус Христос е кръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: "Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение". Оттук идва и названието на празника - Богоявление.
"Богоявление" произлиза от думата "явяване" (от гръцки "епифания"), която била заменена с по-уточняващата - "теофания" - "Богоявление". Днес празникът е наричан още Кръщение Господне и Йордановден, а в различни места на страната - Кръстовден, Водици, Водокръщи.
Поверия за празника
Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава водата спира, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен като Водици и Водокръщи.
За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празничната Богоявленска литургия, свещеникът хвърля Светия кръст. Въпреки обичайния за този сезон студ, млади мъже скачат във водата и изваждат кръста от нея. Който го извади, бива честит и здрав през цялата година.
Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, това предвещава здраве и плодородие през годината. Ако времето е студено и сухо, приема се като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек, свещеникът поръсва хората за здраве.
Йордановден се смята за последен от периода на т. нар. мръсни дни. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря.
Празничната трапеза на Богоявление се състои от постни ястия, а на масата задължително се поставят орехи, сурово жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.
На масата отново присъства обреден хляб, но този път той не е от чисто пшеничено брашно, а смесено с просено брашно в чест на просото. В някои райони на България вместо просо се слага царевично брашно.
