Поставиха надгробна плоча на гроба на Яна Язова (1912-1974), съобщават от Столичната община. Възпоменание на гроба на писателката и поетеса се отслужи днес от негово преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп.
"Ние дължим на писателката и поетесата Яна Язова да съхраним нейната памет. Паметта на човека, който не се примири със системата, който загуби и беше наказан може би по най-жестокия начин за един творец – да не бъдат издавани нейните творби по време на комунистическото управление. Тя отказа да стане идеолог на комунистическата партия чрез своите произведения." Това заяви кметът на София Йорданка Фандъкова, която заедно със зам.-кмета Мирослав Боршош и изследователите на писателката Петър Величков и Атанас Димитров днес присъства на поставянето на надгробна плоча на гроба на Яна Язова на Централните софийски гробища.
"Споменът за Яна Язова е част от нашата колективна памет, ако тя липсва всичко липсва, заяви пред БТА изследователят на нейното творчество Димитров. По думите му поставянето на надгробната й плоча е доказателство, че подадем ли си ръка всички институции и хора, нещата се случват. "Яна Язова заслужава да има надгробен кръст, а този е изработен от врачански камък, топъл каквато беше тя. В камъка е вградено двустишие от стихотворението й "Ще бъда!..." „Затуй, че устоях и че не падах, ще ме обича целият народ". Въпреки времето паметта за нея ще остане, ще остане и много след нас", посочи още той.
Яна Язова, с кръщелно име Люба Тодорова Ганчева, е родена на 23 май 1912 г. в Лом, в семейството на учители. През 1930 г. завършва Първа девическа гимназия в София, а през 1935 г. – „Славянска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1938 г. специализира в Сорбоната в Париж, Франция.
В периода от 1942 г. до 1943 г. Язова е редактор на детското сп. "Блок", съвместно с Никола Балабанов. Тя е автор на стихосбирките "Язове" (1931), "Бунт" (1934), "Кръстове" (1934), на романите "Ана Дюлгерова" (1936), "Капитан" (1940), на историческата драма "Последният езичник" (1940), на сборник разкази за деца "Герой" (1941) и др., на историческата трилогия "Балкани" - "Левски" (1987), Бенковски" (1988) и "Шипка" (1989), издадени посмъртно. Яна Язова е автор и на първия исторически роман с небългарска тематика – „Александър Македонски“.
През август 1974 г. Яна Язова е намерена мъртва в апартамента й на ул. "Георги С. Раковски" в столицата. Смъртта й е насилствена, тя е била удушена. Последен знак, че е била жива, е неин текст в дневник от 9 юли 1974 г. Тази дата е отбелязана официално в биографията ѝ като деня на нейната смърт. Погребана е на 9 август 1974 г.
