Над 90% от трапезната сол, консумирана по света, вероятно съдържа микропластмаса, предупреждава изследване, публикувано в Environmental Science and Technology. Това означава, че средностатистическият възрастен човек консумира приблизително 2 мг микропластласа (само от солта) всяка година. Това са парченца под 2-3 мм (горе-долу колкото размера на сусамово семе), образувани от разграждането на по-големи парчета. Те произлизат от мънистата в козметичните и здравни продукти, в препаратите за чистене и пастата за зъби. Когато се изхвърлят в отходните води, те успяват да преодолеят пречиствателните филтри и да се върнат в кръговрата на водата и така, рано или късно, те се озовават в чинията ти.
За да разберат как тази устойчива микропластмаса се озовава в консумираната от хората сол, изследователи от Южна Корея сравняват географското разпространение на микропластмаста в солта със световното замърсяване с пластмаса. От проучените общо 39 марки сол, продавани в 21 страни в Европа, Азия, Африка и Северна и Южна Америка, само в 3 не са открити следи от микропластмаса. Количеството на частиците варира според различните марки. Изследователите не споменават конкретни имена, но отбелязват, че нивата на микропластмаса в солта, консумирана в Азия (един от най-силно замърсените региони на Земята), са особено високи. Освен това солта, извлечена от морската вода, е най-замърсена, категорични са учените. Морската сол третира съвсем малко и поради тази причина в нея често остават следи от минерали и елементи (включително пластмаса). След морската сол най-силно замърсени са езерната и каменната.
Както вече стана дума, само в 3 компании, произвеждащи сол – в Тайван (рафинирана морска сол), Китай (каменна сол) и Франция (нерафинирана морска сол) - не са открити следи от микропластмаса.
Откритията ни показват, че човешкият прием на микропластмаса посредством морски продукти зависи пряко от пластмасовите емисии в даден регион – коментира проф. Сеюнг-Киу Ким, един от авторите на проучването. — За да се ограничи излагането ни на микропластмаси, са необходими мерки за предотвратяване, като например контролиране на изхвърлянето в околната среда на неправилно управлявани пластмаси и най-вече намаляване на пластмасовите отпадъци.
Каква наистина е разумната консумация на сол?
Учените все още не знаят със сигурност какъв е ефектът на микропластмасата върху здравето ни, тъй като това е относително ново поле за изследване. Според United Nations Environmental Program тя се появяват за първи път в продуктите преди около 50 години и постепенно заменя изцяло естествените съставки.
Все повече изследвания показват, че микропластмасата се среща в почти всяко едно кътче на света, включително в Арктическия лед. Проучване от началото на 2018 г. пък показва, че най-вероятно поглъщаме над 100 парченца микропластмаса с всяко ядене заради домашния прах.
