Всяка година на 1 март българите се окичваме с бяло-червени мартеници – за здраве, за радост и с предчувствие за края на зимата и настъпването на пролетта. Закачат се също на животни и на плодни дръвчета.
Легенди за мартеницата
Според стара легенда мартеници връзвали по българските земи траките. Те задължително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Според древните тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух именно в съчетанието между белия и червения конец. Легенда от по-ново време свързва мартеницата с идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров.
Приказка за Баба Марта
От по-ново време е друга приказка за Баба Марта. Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Братята й носели едно име — Сечко. Само че единият наричали малък, а другия — голям Сечко. От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките. Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, зер топло слънчице огряло, птички се обадили, та тревица стоката да попасе. "Не извеждай, булка, на паша рано е! Скоро Сечко си отиде" — думал й свекърът. "Кърпикожусите цъфтят сега, снахо — топло й напомнил старецът. Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!". "Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи — казала невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината. Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат! Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея. Непокорната млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си горе в планината. Така останал обичаят да се правят мартеници, за да е радостна "Баба Марта" и да носи само добрини на хората. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана "лошотия", която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта.
Традиции за 1 март
Традициите, свързани с Баба Марта отбелязват прехода между зимата и пролетта и датират от предхристиянската епоха. Най-позната и разпространена от тях е закичването с мартеници от усукан бял и червен конец. Вярва се, че те предпазват от различни опасности и осигуряват безпроблемното преминаване към новия сезон.
Днес стопанката на дома почиства и подрежда къщата. Тя трябва да свети от чистота и да бъде готова за едно ново начало. На двора или пред входната врата се изнася нещо червено – кърпа, престилка, пътека, защото хората вярвали, че червеният цвят ще развесели Баба Марта и тя ще е благосклонна към тях.
Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата. Разпространен е и гадателският обичай за избиране на ден. Първата седмица на март се наричала "Броеница" - по тези дни се гадаело какво ще бъде времето през цялата година. Разпространен бил и обичаят хората да си избират ден между 1 и 22 март - ако на нарочената дата е слънчево, това било знак, че годината за човека ще е успешна; ако пък е дъждовно, мъгливо, ветровито, студено - идните дни ще бъдат за него трудни и тежки.
Мартеничките се свалят, когато човек види щъркел или лястовица. Връзвали са се, както най-често и днес, на цъфнало дръвче, или пък са се слагали под камък. След време (на другия ден или след девет дни) камъкът се отхлупвал и ако под него има мравки, се вярвало, че ще се родят много агънца през годината; ако има бръмбар или червей – значи ще се множат телетата.
В някои региони възрастните хора хвърляли мартениците в реката "за да изтекат всички злини по водата".
Обичаят за закичване на мартеница е разпространен не само в България, но също и в други балкански страни. През 2017 г. вписан е в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството като обща номинация от България, Румъния, Молдова и Северна Македония.
Източник: БГНЕС
