Кошмарите всъщност могат да бъдат нещо обичайно в продължение на години и дори десетилетия, преди паметта да започне да отслабва.
Д-р Абидеми Отаику, който изследва риска от деменция, казва, че кошмарите в средната възраст може да бъдат приети като индикатор доколко рисков е даден пациент. Ранното откриване на заболяването е важно за забавянето на процеса. Здравословното хранене и редовните физически упражнения снижават риска от деменция.
Изследването, засягащо връзката между сънищата и деменцията, се съставлява от две части. В първата, 650 души между 35 и 64 год., без деменция, се проследяват средно 9 години и са подложени на тестове за памет в началото и в края на периода. Доброволците са разпитвани за нощния си режим, както и дали сънуват кошмари. Подробностите от тестовете за памет са използвани за проверка на това колко бързо ерозира мозъкът им. Когнитивният спад е естествена последица от остаряването, а по-бързият му ход може да бъде предвестник на деменцията.
Във втората фаза за период от средно 5 год. са изследвани повече от 2 600 души над 80 години, без следи от деменция, които дават информация за кошмарите си. Вместо да правят тестове за памет, са проверени резултатите от медицинските им изследвания, за да се установи дали доброволците не са диагностицирани с деменция.
Хората на средна възраст, които сънуват кошмари 2 пъти седмично, показват 4 пъти по-значим когнитивен упадък в сравнение с тези, които не сънуват кошмари. Пациентите над 80 год., които сънуват кошмари, са с 2 пъти по-висок риск от развитие на деменция.
Все пак учените не вярват, че кошмарите, от които страдат редовно 5% от възрастните хора, причиняват деменция. Теорията им гласи, че вероятно кошмарите са косвен резултат на невродегенерация в десния фронтален лоб.
