Разположен в полите на планината Хенгшан, провинция Шанкси, Китай, Висящият манастир представлява рядко архитектурно богатство. Храмът е построен в скалите, на височина от 75 м над земята, като стои стабилно вече петнадесет века с помощта на невидим скален коридор и дървени подпори, които са вградени в камъка. Негов създател е монахът Ляо Ран, а сградата е реставрирана през 1900 г.
Загадка за съвременните архитекти е, как този храм е устоял на природните стихии и на времето в продължение на толкова много векове. Вътре в него са изградени над 40 помещения, които са свързани с директни коридори и множество подпори. Като начин на изграждане, те също са инженерен шедьовър, а и съдържат много интересни и ценни произведения. В тях се помещават над 80 статуи, изградени от мед, желязо, камък и глина.
Висящият манастир е известен в цял свят както с невероятната си архитектура, така и с религиозното си наследство. Технологията на изграждане на основата на манастира била доста напреднала за онези времена. Според преданията монасите я направили, като били завързани с въжета за кръста и били наредени около скалата. С помощта на длето те пробили дупки в камъка и поставили в тях дървени талпи, които служели като основна подпора в комбинация със здравата скала. Друг интересен и уникален факт тук са елементите, използвани при скулптурите и интериора на постройката. Смесицата от Будизъм, Даоизъм (Таозиъм) и Конфуцианство се среща много рядко на други места. Цялата архитектура и вътрешните пространства символизират постиженията на китайската култура.
Начинът на изграждане на този храм, както и самото му разположение, е продиктувано от някои съображения на неговия създател. Построен на такава височина, манастирът никога нямало да бъде застрашен от наводнения. Главният виновник била река Хун, която през годините причинила много сериозни наводнения в района. Според местните обаче, едно митично същество, наричано от тях Златният дракон, имало пръст в това, защото искало точно тук да се построи манастир, чрез който да се бори с демоните. Освен това самата планина е надвиснала като чадър над свързаните постройки и се явява своеобразна естествена защита от дъжд, сняг и дълго огряване от слънцето. Не на последно място разположението на манастира е като връзка между други две планини и било много удобно за религиозните последователи, които ги населяват.
