Добротата ни прави по-щастливи, по-красиви и...по-здрави. Просто бъдете по-добри!
Честно казано, добротата е доста неясна концепция. Това не е само някаква черта на вашия характер, това е една от най-високите ценности на човешкия живот. А фактът, че добротата, като правило, се проявява доброволно и се обогатява от желанието да направи живота на някой друг по-добър, я прави истински подарък.
Добротата е най-важният добродетел, тъй като включва много други. Тя съчетава любов и уважение, съчувствие, щедрост и още много неща. Тя насърчава духовното и умственото развитие.
Учените, провеждайки много изследвания, успяха да докажат, че добротата е напълно измерима способност при изследването на мозъка. И стигнаха до извода, че добротата наистина е основата на пълноценен, смислен живот.
Разбира се, добротата е много сложно явление, което не може да се обясни единствено с мозъчната дейност. Трябва да помним, че този прекрасен орган е невероятно пластичен и неговите функции до голяма степен се определят от нашия опит и поведение.
Добротата лекува мозъка
Един от най-известните учени, изучаващи добротата, е невропсихологът Ричард Дейвидсън. Той проведе първите си изследвания в тази посока след завръщането си от Индия. През 1992 г. той се среща там с Далай Лама, чийто въпрос му прави силно впечатление.
Далай Лама казва: „Възхищавам се на работата, която сте свършили, но ми се струва, че сте твърде запалени по стрес, тревожност и депресия. Кажете ми, мислили ли сте някога да проучите добротата, нежността и съпричастността? “
Оттогава Ричард Дейвидсън провежда много изследвания, които имат пряко значение на тази тема. Така например той показа, че определени структури в човешкия мозък могат да се възстановят само за няколко часа.
НЕ ЗАБРАВЯЙ ДА БЛАГОДАРИШ НА БОГ ЗА ЛОШИТЕ ДНИ
Спокойствието на духа допринася за цялостното благосъстояние. И за да придобиете спокоен ум, просто трябва да медитирате. И това не са само думи - Дейвидсън доказа това експериментално.
Освен това той успява да открие, че невронните вериги, свързани с емпатия, са далеч от същите невронни вериги, които са отговорни за съпричастността. За да стигнете до съпричастност (което е форма на доброта), ще трябва да се изкачите по стълбите, състоящи се от чувствителност, съчувствие и съпричастност.
На най-високата стъпка на това стълбище е съпричастността. Емпатията е следващата стъпка в способността за възприемане, усещане и разбиране на страданието на други хора. Кара ни не просто да гледаме страданието на другите, но и да действаме.
