Какво се случва, когато терапевт започне да се съмнява в собствения си здрав разум? Когато осъзнаваш, че най-близките ти хора пазят най-дълбоките тайни и че никой не е такъв, какъвто изглежда?
Психоложката Хелене Флуд (р. 1982) направи един от най-големите международни литературни пробиви с дебютния си роман "Терапевтът", спечелил възторжени отзиви, както и множество награди и номинации. Още преди публикуването му правата за превод бяха продадени в 23 страни, което го превърна във феномен. След това още 5 страни се присъединиха към списъка на държавите, в които романът излиза. Това, което го прави различен, е изключителният психологизъм. "Терапевтът" е изненадващ роман за човешките взаимоотношения и тайните, които понякога се опитваме да запазим от себе си, както и от най-близките ни хора.
Хелене Флуд създава напрегнат семеен трилър с изключителна психологическа дълбочина и напълно непредвидим край.
Главната героиня Сара си мисли, че води напълно нормален и безинтересен живот, изпълнен както с хубави моменти, така и с разочарования и перипетии. Тя е терапевт и има частна практика, в която се опитва да помогне на проблемни младежи. Бракът ѝ с архитекта Сигюр е стабилен, макар от време на време да имат типичните съпружески разногласия – че той работи твърде много, че тя няма достатъчно пациенти, а парите не стигат, че ремонтът на къщата, която са наследили от дядото на Сигюр и в която са се нанесли, не върви достатъчно бързо. Но една петъчна сутрин целият свят на Сара се преобръща. Тя получава съобщение от съпруга си, че е пристигнал в хижата, където би трябвало да прекара уикенда със свои приятели. Няколко часа по-късно обаче същите тези приятели ѝ се обаждат и ѝ заявяват, че Сигюр така и не е пристигнал и че не са го виждали цял ден.
Първоначално Сара е раздразнена, мислейки си, че всичко е една лоша шега, че няма как точно на тях да им се случи нещо подобно. Но часовете се изнизват, а от Сигюр все още няма и следа. Гневът на Сара се превръща във вледеняващ страх, а когато полицията ѝ съобщава трагичната новина, че съпругът ѝ е намерен мъртъв и че е бил убит, в съзнанието ѝ нахлуват всякакви подозрения. Голямата празна къща, където всяка стая е полузавършена, започва да ѝ се струва все по-неуютна и заплашителна. Сякаш някой я наблюдава, сякаш случайни вещи се преместват или изчезват, а една вечер Сара дори се пробужда от звука на стъпки горе на тавана.
Докато се опитва да разкрие ужасяващата истина за изчезването и убийството на Сигюр, Сара започва да се съмнява в собствената си реалност и в непогрешимата си памет, на която винаги се е осланяла. Може ли тя, експертът в интерпретацията на чуждите емоции и мотивации, да вярва на собствените си мисли и изводи?
