Любов като от холивудски филм, която разцъфтява не къде да е, а в забутано селце в българския Северозапад, се разгръща в забавния и стоплящ сърцето роман „Смок“ от писателката Ели Лозанова.
Написана отчасти на колоритен и автентичен диалект, „Смок“ кани читателите да станат част от чудатата – и понякога луда за връзване – общност на Наше село. Мистично и красиво място, където животът тече в друг ритъм, а хората, наглед прями и резки, са по-близки и истински един с друг.
Повече за книгата
Да се изгубиш, да се намериш и дори да откриеш сродната душа – всичко е възможно на село по време на любов!
Фотографката Изабел е градско момиче до мозъка на костите си. Или поне така си е мислила, докато скандал с приятеля ѝ не я кара да се качи в колата и случайно да се озове в Наше село. Там, забутана зад стена от бръшлян и обрасли къпинови храсти, се крие красива, но изоставена къща.
Неудържимо привлечена към нея, Изабел се приближава да направи няколко артистични снимки. И ей така – сякаш омагьосана от древно заклинание – душата ѝ остава в плен на къщата. И младата жена решава на всяка цена да я купи и да заживее в нея.
Легендата гласи, че къщата е пазена от смок с особен нрав. Ала Бела е разумна, зряла жена от големия град и изобщо не вярва в подобни смахнати селски приумици.
Но за да стане истинска част от общността на Наше село, Бела трябва да опознае и жителите му – тези духовити хора с цветист диалект, които веднага я приемат за част от своите. Стига, разбира се, първо да седне с тях на една маса и да обърне поне някоя чашка ракия.
Пристигането на столичанката от своя страна разбужда монотонното ежедневие на селото и всички се втурват да покажат на Бела отдавна позабравени ритуали и обичаи. От Коледа през Цветница и Гергьовден, през общоселски събрания, уроци по доене, та чак до същински международен кулинарен фестивал, на който Бела се оказва неохотен организатор, младата жена открива призвание и дом в Наше село.
Но домът е пълен само когато в него има любов. Ала на село любовта не чука на вратата. Тя прескача оградата, завзема сърцето ти, стъкмява огнището и се настанява уютно там. Стига да я оставиш. А Бела не е по оставянето, затова и ще се противи колкото може повече.
